|
Тема |
Re: Дъръ-бъра... [re: leyte] |
|
Автор |
jingiby (АнтиFYROMизатор) |
|
Публикувано | 25.08.19 16:33 |
|
|
Именникът на българските ханове е запазен на руската редакция на църковнославянския език. Открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях – Уваровият, е от края на 15 век, а другите два – Погодинов и Московски, са от 16 век. Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от 9 – 10 век. За самия оригинал мненията обаче се раздвояват, като според повечето, старобългарският документ от 10 век е превод от оригинал, който е бил съставен на гръцки език през 8 век. Според други изследователи има само една редакция и тя е възникнала на старобългарски – през 10 век. Изследователите, които приемат тезата, че Именникът на българските ханове възниква през 7 – 8 век в оригинал на гръцки език, смятат, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от 10 век според тях е направен въз основа на този каменен надпис.
|
| |
|
|
|