Църковнославянския език е с падежи. Славяносръбския език - тоже. През 1861 г. не е ясно каква е тази "сръбска азбука" по която са се самоограмотявали групата на Пърличев (за мен е ясна), но ето един епизод от автобиографията му станал след 7 години:

През майя 1868, ако добре помня, поканих първенците у дома.

– Сакате ли да въведем българский язик в църкви и училища?
– Сакаме.
– Ке ми позволите прочее да ида в Цариград да се поуча на славянский.
– Позволено ти е ...

В Цариград се учих на славянский у г-на Ивана Найденов (добър му час) даром. Досега можех да бъда кратък; се сърдех даже на перото си, дето не пише по-бързо – от сега краткостта е невъзможна; ще разказвам страдания.

В началото на ноемврия 1868 се върнах от Цариград и незабавно въведох българский язик в църкви и училища.
----
Та какво е учил Пърличев през 1861 г.?