|
Сетих се за още едно обяснение за ниската раждаемост, което идва от теорията на игрите.
Първо да отбележим, че въпреки високата раждаемост през Анитчността и Средновековието, прирастът на населението тогава е нищожен. За Европа средният годишен прираст е 0,1%, а за Близкия Изток - 0,07%. Причината е в много високата детска и юношеска смъртност. От век на век населението по света е растяло с ~10%, което е нищожно малко число. Ето има примерен модел за смъртността в Римската Империя, от който се вижда, че 50% от хората са умирали преди да навършат 10 годишна възраст, а 60% преди да навършат 30 години.
Сега нека се поставим в главата на един селянин от 5ти век. Той име една цел в главата - да има мъжки наследник. Нищо не разбира от теория на вероятноситте, но е видял от 40-50 други семейства, че онези които са имали по едно мъжко дете много рядко са продължавали фамилната си линия. Онези, които са имали по две - често, а онези с по три - почти винаги. Процентите на вероятноста за продължаване на рода при 1, 2 и 3 мъжки деца са съответно 40%, 64%, 79%. Затова консервативния селянин решава, че ще прави деца дотогава, докато не му се родят 3 сина. Добавяме и едно икономическо/социално ограничение - 15 деца. Т.е. ако му се родят 13 дъщери и 2 сина, няма да се мъчат с жена си за 16то. Също така приемаме, че вероятността да се роди син или дъщеря е 50:50.
Разджуркваме симулацията и получаваме, че при такива условия средния брой деца в едно семейство ще бъдат 5,9998. Понеже има ограничение от максимум 15 деца, затова средната не е точно 6, а 6 минус 2^(-15). Медианата за деца в семейство е 4.5 - 12% от семействата ще имат 1, 2 или 3 деца, по 19% 4 или 5 деца и 50% - над 5 деца. Като вземем предвид смъртността до 30 години се получава, че на двама родители ще се паднат средно по 2.4 деца създали поколение.
Сега да видим как изглеждат нещата през през 19ти и първата половина на 20ти век. Медицинското обслужване се подобрява, икономическите условия също, съответно детската смъртност постепено спада. Консервативния селянин обаче продължава да прави деца до 3ма сина и така средният брой на децата създали поколение започва да расте до 3-4-5, което пък обяснява бума на населението през този период. От 1945 до 1985 населението в България расте с 1% годишно - 10 пъти по-бързо от Средновековието.
Идваме обаче в 21ви век. Тук вече ще променим не само икономическите условия, но и нагласите на консервативните селяни. Детската смъртност през последните 100 години е била на практика 0, т.е. ако ти се роди момче - то със сигурност ще продължи фамилната линия. За сметка на това социалните ограничения се снижават - не 15 деца, а 4, защото в апартамент трудно се гледат 5 деца. При такива нови условия (правят се деца до първо момче, но не повече от 4) средният брой деца в семейството спада на 1.875. Това е 2 минус 2^(-4). Ако пък приемем че има и хора, за които е важно да имат наследник без значение дали е момче или момиче, то тогава средния брой деца се заковава на 1. Проблемът е, че при по-малко от две деца в семейство населението започва постепено да намалява.
И така да обобщим: раждаемостта е ниска заради социалните ограничения на градския живот, както и заради нулевата детска смъртност, която минимизира вероятността да не се продължи фамилната линия. Ако подобрим условията на живот (наример всеки получи огромна къща и средства да отглежда колкото си иска деца), то тя най-много да скочи до 2 деца в семейство при идеални други условия. За да имаме раждаемост над 2 е нужно де се промени нагласата на хората. Те трябва да получат нещо повече, ако имат повече деца, или да бъдат заплашени от нещо, ако нямат много деца. Лично аз не се сещам как може да стане такова нещо в близко бъдеще.
|
Re: Балакнска Демография [re: MupaM]
