Към 1878 г. християните в Даръдере/Златоград са били към 720 души, но постепенно са намалявали заради изселвания, най-вече в България, но също в Одрин и в Цариград. Още тогава обаче са били малцинство сред помаците в тази паланка. В златоградските села помаци са били на 100% без изключение. Тогава християните в Даръдере са били патриаршисти и са се числяли към Маронийската епархия, като малката християнска енория е била най-северната й. Преминаването към екзархията и осъзнаването в българщината се дължи основно на роденият в село Вруток, Гостиварско Яков Димов Змейков/Змейкович/Змайкович. Змейкович е български възрожденец, роден в Македония с много интересна биография. Роден през 1840 г. незнайно как идва в Пловдив и се записва в Пловдивското българско класно училище /Жълтото училище/ на 21 г. възраст и лично е бил обучаван от Йоаким Груев няколко години. В последствие става начален учител в Пловдив, а по-късно в двете български Ксантийски села Габрово и Еникьой/Кръстополе, където е основател на екзархийските общности в тях. От 1880 г. се мести в Даръдере/Златоград, където също основава екзархийската общност, която постепенно покрива цялото неколкостотин души християнско малцинство там, жени се за даръдеренка и се установява за постоянно. Умира, дочаквайки освобождението през 1913 г.