Много правилно си отбелязал, че ние, като общество не знаем какво искаме от тези хора. Какво искаме всъщност? Добре, ще признаят общата история, добре, ще признаят "изкуственият" език (изкуствен съвсем умишлено е в кавички, защото един път вече кодифициран го има), да признаят публично, че са (били) българи и после какво? Ще празнуваме (основно ние), ще се прегръщаме, а после? Ще се обединяваме ли? Искаме ли го? Ще получим ли едно дестабилизирано все още мнозинство, вече достатъчно отдалечено от нас като култура, история и манталитет?
Нещата трябва да стоят на прагматична основа - безмитна търговия, комуникация на ценови равнища валидни като за ЕС, финансиране на български ТВ канали в МК, същото от тяхна страна в БГ, размен на кадри в администрацията, науката, бизнеса, улесняване процедурите за размен на работна ръка, банкова система подобна на тази в ЕС. Нямаме езикова бариера, това е невероятен шанс за развиване на обща икономическа система, а не ломотене на празно за неща, които на всички са ясни.

Редактирано от DannyDeVito на 08.08.19 10:41.