Същото е описано и предречено от Карл Маркс (виж писма на Маркс до Кугелман и до Майер и Фогт )във връзка с ирландското освободително движение на фениите. Разбира се, с всичките условности на сравнение с македонските борби. Бият на очи намесите от страна на социалисти и комунисти най-вече в идеологизирането на двете борби и опита за включването им в някаква общо-социална революция. Двете революционни течения съвпадат почти напълно по време и динамика на развитие.
Базата на национална революция е опразнена след "картофения глад" и обезглавяването на бунтовете от 19ти век. Навлиза нова, различно класово обособена и на нея трябва да се предаде социален характер. Той от своя страна е в противовес на силния юнионизъм в Ирландия (парадоксално е числото ирландски доброволци и процент мобилизирани, рекордно високо за Обединеното Кралство). Юнионистките партии са тези, които изразяват и защитават социално-обществени политики, но нямат революционен характер. Той идва след войната. Сблъсъкът не е вътре в юнионистките течения, а между националните революционери и социалните такива. Избиват се взаимно, по-масово, по-кръвопролитно и продължително от движението за независимост.

По същия начин в Македония емиграцията променя базата за национална революция. Тя влиза в силен и директен сблъсък с околните национално-освободителни движения (поне такъв знак и мотив носят). Социалната база е почти напълно изтрита след окупациите на сърби и гърци. Новите се захранват от социални, а не национални или юнионистки теории. Последните изгарят в балканските и ПСВ. Коминтерна се намесва пряко, но ВМРО отказва и плаща с кръв, също както и Ирландия.