Писмо на Васил Левски до д-р Константин Робев от Охрид, 6 август 1872г.
''От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…'' В. Лъвский.

Докторе и драги брате,
Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край. Работата не ми позволяваше досега да дойда и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брегът, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре, каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърля по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане и по сичките страни на нашето отечество…От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е… Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание. Най-главното си остава да събирате пари и да си набавите оружие като най-потребно на първо място…
6 авг. 1872
На всегда ваш брат:
Дервишооглу Аслан - В. Лъвский