те са саштевремено и тешкиа камак околе нашиа врат..или поне един от камените които са повече а ние сме дребни и слаби и не можем да ги носим. И аз плача когато ги гледам тези филми, всашност аз сам ги слушал тези приказки и трагедии од дете , всичкии сме ги слушали и всеоште ги слушаме, всекое македонско пошироко семејтво има поне един егеец. Професорката Димитра(с. Поздивишта), строга жена пред којато трепереха всички математици и студенти на Природноматематичкиа Факултет, железна жена, којата ја мрзих като малак оти мислех че ја малтертира мајка ми, ми изглеждаше като некоја лоша вештица. Еднош, години покасно в нејниа кабиент ни расказа дел од нејната тешка садба на дете бежалец. След втората реченица, потекоха слзи, плаче професорката , плаче мајка ми (тогава подготвјаше заштита на магистерската си теза кај ментор Проф Др Димитра Карчицка Ламброва) башта ми ведне глава а аз излезох право през вратата за да не заплачам. Малце малце, па некој пак ште заговори за децата бежанци, за клетите грци и пр. Разбирам , трудно е , голјама болка е , разбирам че тези хора не получиха правда и справедливост и че се гневни и непомирливи но не е добре че този гнев се пренасја и на следвачите поколенија(Тупурковски, Груевски,Шичков, Димитрови, Мирка Велиновска, Васко Ефтов итн итн...). Време е вече да го оставиме това в миналото и да се опитаме да погледнеме напред, колко и да звучи като клише.
Претполагам че е саштата приказка и с македонците в Балгарија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 28.06.19 16:17.