Малките дечица как ревали и викали майките си нощем. Покъртително...

Обаче виж - бащата на този режисьор напуска Шестеово на 9 години. Бил е едва на 5, когато всичко българско е изкоренено напълно. Нямал е контакти със свои по-възрастни роднини. Пише на юго-македонски /вероятно са го обучавали на този език в Полша/ - за него това е родната езикова и книжовна норма. Предал е на сина си омразата към гърците и любовта към македонското, което по същество е било просто една регионална идентичност от голямата българска. Но българската е изчезнала напълно. За сина - ние, българите, сме чужди. Може би и врагове /защото видях, че е приятел с македонци от Мелбърн, а те са пословични българомразци./

И другите деца-бегалци върнали се по родните села, когато вече са 42-50 годишни мъже и жени - срещу промяната на имената си с гръцки. Тези хора са вече с отсечени корени. И да са направили деца, едва ли са ги последвали в Костурско.

Но филмът е добър.

Между другото снощи писах на автора на филма. Обясних му кой съм и откъде съм и казах, ако може да потърси нещо за и от Благой Шклифов. Човекът ми отговори лаконично и приятелски с емотикона за вдигнат палец.


Между другото, децата-бегалци са може би едно от обясненията, защо в Чехословакия и Полша се появиха специалности по македонски език и литература. Разбира се, тук се е намесила и официалната югославска страна. Но много от тези бегалци стават после учени и интелектуалци, някои от тях остават в страните, които са ги приели - и започват да бълват представите, с които са отгледани, без нормален контакт с близките си - за македонския народ и самобитност, които постоели от време оно.

Преди време гледах интервю с жената на покойния вече голям български художник Тома Трифоновски . Той е родом от Дреничево, също е дете-бегалец. Бил е на възрастта на бащата на режисьора на този филм, когато го откарват в Унгария. По случайност се връща към българската си идентичност, тъй като има възможност да общува със свои връстници-студенти в Будапеща от България и разбира, че говори техния език. Та, съпругата на Томата точно това каза: децата-бегалци после може би станаха едни от най-влиятелните хора на науката и изкуството в СР Македония - някои от тях се заселват в Скопие, и общото между тях е, че са откърмени с омраза към всичко българско.

Но наистина са били страшни времена. Томата, например, е успял две години преди да умре да посети родното си село. А колко много други така и не се връщат никога...

Редактирано от goga на 28.06.19 07:04.