Петко Славийков:
Дали ся и румъните по-честити от славените, ако подирим, ще намерим, че според жилищата си и те по-добре стоят от славените. Те са в по-добри обстоятелства на север от Дунав едно по това, защото ги дели той от другата турска земя, и друго, понеже повечето от боевете между Турция и Русия са ставали на тяхната земя и тя е на път на Русия за в Турско, това им помогнало, та ся излезли по-лесно на лице и са ся сдобили с някои правдини по дипломатический път почти без никакво кръвопролитие. И досега даже дипломацията има повече окото си на тях, она с присърце ги покровителствува и защищава и те са достигнали днес до една полунезависимост доста спокойна от всяка страна. Ще каже, че тяхното състояние във всяко отношение е по-добро от онова на славените в Турско и от това не е за чудение, дето славените и особено нашите българи губят и там, дето допират и с румъните (гл. Ф. Каница — Извештаj и Ц. и Кр. Географ. друштва, 1863, IV книга, стр. 48).
Наистина селянинът-румънин е далеч изостанал от селените на околните народи; и изобщо пак румъните нямат толкоз жива свяст за народност, каквото у гърдите и у сърбите в княжеството и масата не е развита ни толкоз, колкото у нас, българите, но и пак простият румънин има туй преимущество над българина, дето че яко и не помръдваш държи, старите си обичаи и язика си. От това и гледаме, че от четири векове насам повече от милион българи са, минали във Влашко и са ся изродили, и ся израждат еще и днес, а от влашките между българите селения ни един влах не ся е покътнал. От това прочее, както и от многото си плодяния власите едноман растат и ся разпространяват, и то все в ущерб и щета на съседите си, а най-вече на нас, които и в собствените си жилища ся стъписваме пред тях и в техните жилища гинем из ден в ден.
https://bg.wikisource.org/wiki/Народите_в_Турско
|