За съжаление трябва да призная, че донякъде си прав в оценката си. За свое оправдание, за пред публиката мога само да подчертая, че всеки си има своето професионално призвание и лично развитие. Нямам лукса да живея живот изтъкан от чистота и святост в убежденията и отношенията. Не мога тук да съм един, а в живота друг, само за да изглеждам хард.

Понеделник - среща с Никола Пралич (сина на генерала). Супер пич е и не си струва да прехвърляш историята с баща му и каквото и да е от миналото в отношението си с него. Все пак искате да правите бизнес и храните хората си.
Същи ден, след два часа в Сараево с бивш ръководител от босненските отряди. Имат си финансов фонд вече в Австрия и си финансират разни бизнеси, съвсем нормални и по правилата. Половината му рода е изчезнала някъде в района на Яйце. Историческа тема - Папазоглу Тузлията. Супер се накефи и браузваше половин час да разбере що за човек е бил той, защото него никой не го е учил историята на народа му.
На следващия ден с новата администрация в Баня Лука.
После В Черна Гора, с един образ, който носи фланелка с лика на Сталин, барета с червена звезда и мрази де що има нещо свързано с германците от ВСВ.
После с ръководител на чета от УЧК в Прищина. Супер интелигентен и истинско удоволствие да правиш бизнес с него.
Между другото си минал през Скопие и си се видял с някой съфорумец от тук и пил бира. Като на сутринта, в ден на избори си закусвал с половината ръководство на ВМРО - ДПМНЕ на съседната маса.
В Петък разбираш, че няма да можеш да се видиш следващата седмица, със също супер точен сърбин, движещ бизнес за милиони, защото са го стреляли 6 пъти в краката...
Минаваш в Румъния, където целият им някогашен голям местен бизнес е 100% изкупен от западняци и всъщност от тях нищо не зависи, колкото за Пи-аР.
Това е само рамката на една работна седмица, две из Балканите. Касае колегите от целия регион, не само мен, лично. Ако работиш в офис и само с компютър и върху книгата не се надявам въобще да разбереш.

Въпреки всичко ще си позволя личен въпрос, съвсем намерен - ти, ако тръгнеш със своите истини и убеждения, до коя стъпка и момент от споменатия път и срещи мислиш ще издържиш в пътуването?
Имай предвид, че 250-300 човека чакат на теб да ги захраниш с поръчки, с работа. От там с пари, сигурност и някакво бъдеще тук, в България. От тук извира дългът ти.
С цялото ми уважение към пазителите на историческите истини и учители на България, не можем всички с това да живеем, дявол да го вземе! Трябва да ни има нас, за да ви има и вас, кой да бере плодовете на делото ви. Пък ако Бог даде, ще се научим някога да живеем заедно с разбирателство помежду ни и с околните на Балканите.