Безспорно е, че след 1918 г във Вардарско се формира някакво чувство за регионална самодостатъчност. Причините са основно в разочарованието от трите изминали войни и въстанието от 1903 г, и пълната невъзможност тези земи някога да бъдат част от българската държава.

Всичко българско се натоварва с негативен смисъл: ако до 1912 г България е била обетована земя и символ на всичко напредничаво, след 1918 г всячески се втълпява, че българите са неудачници, мизерници и обречени на вечен неуспех;

Израства едно поколение, на което е промивано мозъците в сръбски училища /на юг, макар ситуацията да е подобна, смея да твърдя, че там македонската национална идентичност се появява чак в края на Втората световна война и най-вече във времето на гръцката гражданска война и след нея.

Някъде в този период след 1920 г започва да се заражда македонската самодостатъчност спрямо останалото българско етническо землище. Но да уточним - до края на Втората световна война македонската национална идентичност често шизоидно продължава да прелива в българската. Примери много. И то сред баш-македоноидите от Коминтерна, които хем са българи, когато им изнася, хем, подтистнати от бугарскиот окупатор славо-македонци. Някои от тях /да не кажа всички/ впоследствие се отказват напълно от македонската си идентичност, но спусъкът вече е натиснат и като, че ли адската машина е задействана...

Редактирано от goga на 21.06.19 18:45.