|
|
| Тема |
 Автономия на Македония и Одринско [re: torlakov-93629] |
|
| Автор |
persone (върховист) |
|
| Публикувано | 21.06.19 16:21 |
|
|
|
Автономия на Македония и Одринско.
Концепцията се появява след като политическата алтернатива на прякото пръсъединяване на Македония и Тракия към Българската държава, което пропада на Берлинския конгрес, и на опита на Сърбия и Гърция за разделянето на Македония на зони на влияние. Правителството на Стефан Стамболов предприема политика на приятелство с Османската империя, на базата на която да постигне мирни реформи в Македония и Одринско. Неговото и на Константин Стоилов правителства издействат берати за владици в повечето македонски епархии.
Най-ранният документ, в който се говори за Автономия на Македония и Одринско са Решенията на Първия македонски конгрес, създал Македонската организация в София в 1895 година.[1] В тях целта и средствата на организацията са дефинирани така:
„ придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили...[чрез] въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа... [и] изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.[2] “
Целта на създадената през 1893 година Българските македоно-одрински революционни комитети ясно определена от първия запазен устав на организацията от 1896 г. В него се говори за „пълна политическа автономия“ на Македония и Одринско. Първоначално организацията декларира целите си съобразно чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор – тя се обявява за прилагането на предвидените в тях реформи, които трябва да гарантират автономия по подобие на тази в Източна Румелия от 1878 година.
Очакваното противодействие от страна на Великите сили, евентуалната военна намеса на Балканските държави и разпокъсване на областта, етническата разнородност на местното население, както и републиканските убеждения на част от ръководството са причината ВМОРО да не издига идеята за непосредствено присъединяването на Македония и Одринско към Княжество България. Целите на организацията обсъждани при основаването ѝ са описани от Христо Татарчев по следния начин:
„ ...Разисква се на дълго върху цельта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония съ предимство на българския елементъ. Не можехме да възприемемъ гледището „прямо присъединение на Македония съ България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни презъ ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини съ България, а въ краенъ случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.
Редактирано от persone на 21.06.19 16:24.
| |
| |
| 
|
|
