На мен в Перник ми е правило впечатление същото нещо, но преди 30 години.
А един колега преди само 15 години казваше, че като се върнел в родния си Годеч и заговорел на книжовния български, усвоен като навик неусетно през годините му на учене в столицата, местните го гледали подозрително, тип "тоя па какво се прави на учен".
Обаче подозирам, че впечатленията зависят и от очакванията на впечатляващия се, а и от случайността - примерно кой ще седне на съседната маса. Иначе в България диалектите като цяло за съжаление умряха. Даже и в тоя бастион на борбата срещу окупаторот ;) - Петрич, сигурна съм. Не на последно място умирането според мен се случи заради презрителното отношение на народонаселението към диалектите и мяукането ;) на тях. Важи и за източните, и за западните.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 21.06.19 12:54.