Знам един много смешен случай с един македонец в Медицинския в Пловдив. Влиза този на изпит(знам го от изпитващия). Как ти е името? Йосип! Йосиф да не е? Не, Йосип, като Йосип Броз Тито. Тъй ли? Двойка! На поправката пак двойка, на ликвидацията също. Може да се брои за тортуриране на македонското етничко самосъзнание по бугарските университети.
Иначе дълги години действаше македонска студентска организация в Пловдив. Пазеха ги от контакти с българи, събираха си ги на отделни партита, зомбираха си ги здраво. Основна цел-капсулация. Ама после от само себе си рухна това. Някъде до към 2005-2006г. действаше. После последната председателка Ясмина, дойде да се моли за паспорт. И се обяви за българка. Явно парите от УДБА бяха свършили. Някои от македонските студенти бяха диви селяни. Имаше двама от Прилеп, няма такива прости същества. Прилеп бил голям град, много хубав, Пловдив нищо не чинел пред Прилеп. Ама много се интегрираха и останаха. От първите бяха цяла фамилия(над 10 човека) от Велегошти, една от първите баничарници в Пловдив, която не се държеше от цигани. Двама братя от Кичево(единия оке си е тук, здраво интегриран, другия се ожени за асеновградчанка и заминаха за Швеция). Един от Охрид има, ши ме веднъж в Спешното. Стоматоложка има една, торбешка, ама с турско самосъзнание, от Крива Паланка(знам че няма торбеши там, ама от там е семейството и). Работеше при един арменец, всеки ден я караше да казва че цар Самуил е български цар. Добър приятел имах от Охрид, Киро, приятелката му от Битоля. Той със здраво българско самосъзнание. Дойдоха ми на гости в Пловдив. Тръгваме и тя ербап, вика а, какво толкова, то същото като Мали и Големи сокак. Като мина по цялата Главна и си глътна езика. После ги качих на Античния театър, а там международния фолклорен фестивал. Обаче точно ансамбъл Тракия тропаха хора. И тая зяпна, а, ама то като нашенските хора( пък тия тракийско играеха) и носиите вика същите. После емигрираха в Париж. Киро се обади, вика само с българи контактувам, не ща и да чувам за македонци. И т.н и т.н.