И да беше останал баща му жив, пак няма гаранция, че синът няма да стане шумкар и комунист.
При нас Вапцаров е такъв пример. До 1918 г баща му е български войвода и комита, след това опортюнист и обикновен гавазин, който трепе за келепир. Синът му е на 3 години, когато Йонко и Пейо Крачолов превземат Кавала, само 20 години по-късно Никола си е типичен олевял младеж, без здрави национални основи. Баща му е жив, но нищо не прави, за да го вразуми.
Просто поражението през 1918 г преобръща наопаки всичко...