МПО не съм виждал особено тук. Старото поколение си е отминало и нещата са са поразмили.
Срещнах преди време един трансилвански унгарец, младо момче,който бе ровил из нашата история и асоциираше съдбата си с тази на мак българи.
Но е пълно с всякакви хора и съдби от там. Родени тук, от Костурско , с по добър български от моя, софийски антични македонци, хибриди гърци/македонци с приличен български. Една жена в Милуоки като ни чу да си говорим на концерт ме заразпитва от къде знам македонски и дали сърбите още са там. Родителите и’ имали голям ужас от тях. Моите впечатления са , че националното е поизбледняло за сметка на регионалното. Да не говорим пък, че , нормално, принафлежността им си е американска.
Съвременните емигранти от Северна Македония са като цяло доста приятелски настроени. Ако приемаш и ти самият, че са вече ни рак ни риба, най добре ще разбереш и психологията им. Знаят , че са част от нещо по голямо, но държат на местните си битовизми. Като цяло , поради силно лимитираното им образование и обща култура за нуждите на македонизма, работят ниско платени неквалифицирани работи.