Аз пък си мисля, че Лондонският договор е бил максималното, на което сме могли да разчитаме. Преди обявяването на войната е било ясно, че никой няма да ни остави да сме близо до Цариград, а сърбите - да имат излаз на Адриатика.
Ако си бяхме сдържали нервите, днес вероятно щяхме да имаме поне 300 километрова брегова ивица на Бяло море и вероятно граница по делтата на Дунав. /второто е твърде вероятно, ако бяхме запазили границите от Лондонския договор/.
Колкото и да са ни виновни другите, ние сме си най-големите виновници за съдбата, която ни сполетя.
Относно Македония, доста преди май 1913 г е било видно, че сърбите и гърците ще делят за наша сметка.

Редактирано от goga на 08.06.19 22:05.