И двамата сте прави, колкото и да е парадоксално. Парижката комуна се случва по време на Френско-пруската война, когато френското правителство и Националното събрание се евакуират в Бордо. Тогава парижани въстават срещу официалната власт, а терминът "комуна" е свързан и със средновековните традиции на свободните градове. Париж става "комуна" винаги, когато въстава срещу кралската власт в Средновековието. Но именно през 1871 г. става смесването между средновековната традиция и понятието "комунизъм", което тогава съдържа вече и конотациите на нов социален ред, много от комунарите са левичари, анархокомунисти и други подобни, които издигат лозунги за социална революция, освен за бунт срещу правителството, което ги е предало и е избягало от прусаците чак в Бордо. Оттук-насетне поне в българската традиция "комуна" става синоним на община, в която комунистите са взели властта чрез общински избори. Пример: Дупнишка комуна, нарича се така, защото комунистите вземат властта чрез избори след Първата световна война, когато БЗНС е първа политическа сила, а БКП- втора, на изборите през 1920 г. Помните, БКП се отказва от участие във властта, защото от 1919 г. започва болшевизацията й т.е. отказ от парламентарен живот /участва се в избори, но целта е пълно мнозинство и чисто комунистическа власт, което е абсурдна цел тогава, при наличието на БЗНС на Стамболийски/ и преориентация към революционна борба т.е. тероризъм, чети и пр. по примера на болшевиките.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...