Първо: след 1944г. във Вардарска Македония не се гради пряко сръбска национална идентичност, а македонска. Така че сърбоманството се изроди в сърбофилия...по този начин е абсолютно равно на русофилията в България.
Второ: тази сърбофилия и русофилия у нас и в Македония нямат за цел пряка сърбизация съответно русификация, а заобиколна. Езика се сърбизира в Македония, в България се русифицира.
Трето: националните идентичносто се и в Р.македония и в България се градят отворени съответно към Сърбия и Русия. Затова никой не пита нито у нас, нито в Македония защо хора със сръбски или руски паспорти идват в Македония и България и стават министри или министър-председатели. Мнозинството не ги приема за чужди. Значи идентичността им уж национална не вижда съответно сърби или руснаци като чужди...Което дефакто значи, че националните идентичности у нас и в Македония...хич не са национални.
Четвърто: Създаване на нагласи, представяне на политическата визия за страната и света съответно в интересите на Сърбия и Русия, а се представя съответно за македонски или български интерес.
Пето: ползва се страх към мюсюлманско малцинство и мюсюлмански съсед, и перманентно се възпламенява с цел да се създава усещане на страх и немощност...съответно и нужда от по-големия "брат", който може да защити съответно българи и македонци.

Затова аз не я наричам русофилия, а русомания в България. Да те не са пряка сърбизация, съответно русификация...но са перфидна такава.