Едно поучително четиво. Написано е по повод предстоящата кончина на ГЕРБ, но може да се приложи и спрямо ВМРО (като минало) и спрямо СДСМ (като бъдеще):

Всеки човек с власт, както и всяка актуална идеология са склонни да виждат историята линейна. Цялата логика на властимащите е линейна и може да се обобщи така: нещата са се случвали преди, било е пълно с недорасли хора, диви отношения и кофти практики, но накрая е дошъл Бойко Борисов примерно и е настанал велик рахат. По-добро от това няма накъде, затова дайте да си налягаме парцалите и да пазим стабилността.

По едно време комунистите смятаха, че има край, последен стадий, след който отношенията ни няма да търпят развитие. Георги Димитров казваше, че колелото на историята ще се върти само до окончателната победа на комунизма. Горе-долу същото смятаха и нацистите с техния хилядолетен райх. Същото твърдяха и неолибералите - преди четвърт век Франсис Фукуяма твърдеше, че историята е линейна, а в края на линията, в края на историята, стои "либералната демокрация" и последният човек ще е робът, който е станал свободен и няма към какво друго да се стреми. (Между другото, религиите предлагат същото, но в перспектива - някога ще дойде месията, някога мъртвите пред Вратата на милосърдието ще възкръснат, някога ще отидем в рая. Очевидно е, че дори пророците не са имали толкова самочувствие, колкото идеолозите на всички *изми през последните 1-2 века).

Всъщност

историята е циклична

- щом и маите, и хиндуистите, и Шопенхауер са били убедени в това, няма причини ние да вярваме, че може да спрем хода й, като създадем "идеалното" общество, в което всички да живеем безгрижно. И да го крепим с тъпа жертвоготовност. Това е утопия. За разлика от днешните неолиберали, Фукуяма разбра, че леко е сгрешил. По Токвил - човекът, който ясно видя, че демокрацията неизбежно ще помете аристократичния свят - "последният човек" ще има нови стремежи и това ще го направи



"първия човек" от нов цикъл



Точно това прави историята циклична - практиките и стремежите.

Според Освалд Шпенглер тя, историята, винаги има своите три етапа - ражда се, развива се и умира - независимо дали говорим за човешки живот, за отношения или за цивилизации - китайска, вавилонска, египетска, антична, индийска, маите, византийска и арабска, руско-сибирска и западна.

Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност. Ние сме такива, каквито сме, защото имаме история, защото не забулваме жените си, защото сме погълнати от комплексите си примерно. Шпенглер разбрал, че едно нещо умира, когато от култура преминава към цивилизация, т.е. от стремеж, порив, вдъхновение мине в плато, в рутина. Видял, разбира се, още, че някои неща са просто лишени от смисъл - понякога всичко си върви спокойно, но един вулкан може да затрие минойската цивилизация, а шепа нашественици и много вируси да сложат край на империята на инките.

Независимо дали сте Бойко Борисов, супер нов либерал, или човек, на когото въобще не му пука за цикличността на историята, е хубаво да сте наясно

колко траят тези цикли

- преди наличното статукво да бъде пометено от новия ред.

Отговорът е - времето е малко. Колкото повече навлизаме в света на социалните медии и на скоростния интернет, толкова по-бързо се сменят картините. Ако Източната римска империя, първият райх и ислямският халифат са изкарали около 1000 г., то вторият райх и руският комунизъм изкараха по 50-70 г., а третият райх свърши за 12. Либералният западен свят е на път да се спомине за 50 г. Накратко - в последните столетия нещата се случват много по-бързо, в рамките на един живот, и тези промени стават все по-възможни заради лесния достъп до информация, заради високите технологии и лесното придвижване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите