Поради дивата си омраза към комунизма, което не е лишено от основание, смесваш донякъде естествени процеси, случили се и по други краища на Европа, изцяло като вина на комунизма. Дотациите към нерентабилното селско стопанство, неспособно да изхранва на добро ниво българите, започват още по царско време в 1934г. Комунягите съсипаха морала и въведоха мързела като държавна норма, но след 1944г., индустриализират България. Към 1989г., производствата може и да не бяха рентабилни, но ги имаше. Имаше и работещо селско стопанство. Разсипията в селското стопанство я търси след 1989г., с връщането на земята в реални граници и практически в трансформирането и в ръцете на няколко десетки големи латифундисти. Съдбата на българското село е точно такава, каквата е съдбата на селата по всички точки на Европа. Макар при нас да е с по-бързи темпове от другите места. Не по-малко са разсипани и малки градчета, чиято местна икономика не зависеше от селското стопанство. Напротив, тяхната икономика бе разсипана след 1989г. Комунизма беше кофти, но остави някакво материално наследство, което след 1989г., поради стремежа си било да премахнем всякакви спомени от комунизма, било от алчност и стремеж към бързо забогатяване, разсипахме и не оставихме камък връз камък. С или без комунизъм, българското село го чакаше подобна съдба. 5000 населени места на 111 000кв.км., огромната част от които бяха не в 19, ами някои дори в 18в., бе невъзможно да просечъкествува. Говорят сега, как 500 села имали 0 или 1 жител. Ми как да съществуват тия села? На кво отгоре? Кой човек, живеещ в 21в., ще иска да живее там дет няма път, няма магазин, няма поща, няма поликлиника, няма нищо. А коя ще е тази пребогата държава, която ще може да осигури подобни екстри в 5000 населени места. Нашата икономика може да издържа подобни екстри в не повече от 1500-2000 населени места. И то и натам вървят нещата. Повечето ни населени места са с 300-400макс. години истопия, нароили се по турското робство от недотам естествени подбуди, а било да избягат от главни пътища, било поради липсата на достатъчно обработваема земя. И сега поради отпаднала необходимост, просто им идва естествения край. И не ми говори за добродетелите по селата. И по селата има лоши, дребнави и мързеливи хора и това съвсем не е от последните 70г.
А Тренчев за тия неща където ги иска, ще има да чака. Нашия чиляк българина, от хилядолетия е навикнат съдбата му да зависи от местния български болярин, византийски чиновник, османски ага, чорбаджията или партийния секретар. Ориент. Това е положението. В момента наваксваме с бързи темпове пропуснатото, затова е и голямото прескърцване в обществото, фирата на човешки души и моралния разпад. Всеки преходен период е такъв. Прав си че още 10-15г. ще е така. Как ще е после, от нас зависи. Може и да се уравновесят нещата, може и по-лошо да стане. От нас зависи, като общност, не като отделен индивид.