Допълнителни спомени на Рафаел Камхи за преследването на евреите в Солун през време на германската окупация

ТРАГЕДИЯТА НА ЕВРЕИТЕ В СОЛУН
На 28 ноември 1940 година Италия обяви война на Гърция, като я нападна откъм Албания - Билища и Корча, и откъм Епир. Същия ден Гърция обяви обща мобилизация.
На заповедта за мобилизация всички евреи с готовност побързаха да се явят в редовете на войската и се отзоваха с голям ентусиазъм.
Заповедта за мобилизацията засягаше хората от 19 до 45 години, обаче евреите, за да докажат своя патриотизъм, взеха участие всички, от 18 до 55 години, като доброволци. Евреите от квартала „Кимбил”, който през 1926 год. е бил изгорен, всички масово се записаха доброволци във войската, за да докажат грешката, която е била направена с изгарянето на този квартал.
Цифрата на евреите, явили се във войската между войници и доброволци, надминаваше 5000.
Всички ученички от 12 до 25 години постъпиха доброволно в болниците като милосърдни сестри. Всички жени еврейки превърнаха къщите си на шивачници за горни и долни дрехи за войската.
Всички еврейски благотворителни дружества, мъжки и женски, с голяма готовност побързаха да събират от сънародниците си фланели, вълнени чорапи и други за войската, а така също и големи парични суми.
Гръцката войска успя да отблъсне италианските войски, взе офанзивата, така че половината албанска земя бе окупирана от гръцките войски.
Жертвите, дадени от евреите - убити, ранени, изчезнали и замръзнали от студа, възлизаха на 1800 души, защото евреите бяха поставени на първите боеви линии.
С това доказателство на патриотизъм евреите помислиха, че антисемитизмът ще изчезне напълно в Гърция, обаче за голямо съжаление всичко се забрави още с първата седмица.
През първите дни на месец април 1941 год. германците обявиха война на Гърция, и на 8 април вечерта Солун капитулира. Гръцкият генерал Чолакоглу сключи примирие за предаването на града на 9 април сутринта. На 8 април гръцките войски и намиращите се там английски войски евакуираха града, като запалиха складовете с храни, петрол и всичко онова, което не можеха да отнесат при евакуацията.
Когато привършиха евакуацията на войските, на пристанището имаше 15 парахода за тази цел и 10 влака по 20 вагона, които всеки 40 минути тръгваха.
Сутринта на 9 април стана предаването на града на германците с голяма тържественост. Солунчани със знамена и букети и владиката начело излязоха на три километра навън, за да посрещнат германския генерал Лист, който бе начело на германските войски. Нито един евреин не бе поканен на това посрещане.
В 9 часа генерал Лист начело на войските си мина през главните улици на Солун, посрещнат от гърците и акламиран с букети. Всички гърци бяха в празнично настроение и се поздравяваха като на Великден с „Христос възкресе”. Евреите, обратно, бяха много умислени и загрижени, не знаейки каква ще бъде утрешната им съдба.
През същия ден 9 април никой евреин нямаше куража да излезе навън от къщата си. На 10 април сутринта по всички ресторанти, кафенета, сладкарници бяха залепени афиши, на които с големи букви бе напечатано на гръцки език, че присъствието на чифутите абсолютно се забранява.
Това от същите ония, които преди три-четири месеца викаха, че няма никаква разлика между евреи и гърци и ще живеят като братя.
За голямо съжаление твърде бързо бяха забравени всички дадени жертви в хора, всичката поддръжка морална и материална, дадени от евреите за този народ, който пое кривия път на антисемитизма, запазен в техните сърца.
На третия ден поставиха афиши във всички еврейски дукяни, за да не влизат гърците в дукяните на чифутите.
Обаче въпреки това германците влизаха в тях и си купуваха каквото им трябваше, като заплащаха покупката с окупационни марки. Имаше кафенета и сладкарници, гдето клиентелата им бе изключително еврейска, и като видяха, че интересите им пострадаха, те протестираха пред гръцкото правителство, което отговори, че тази заповед е била дадена от германския генерал Лист. Тогава се представиха пред него и той им отговори, че подобна заповед не е била дадена. „Вие можете да скъсате тия афиши и ако ви накажат за това, можете да ми телефонирате”, като им даде номера на неговия телефон.
Веднага кафеджии и сладкари махнаха тези афиши. Гръцката полиция заедно със своите тайни агенти се явиха с голяма бързина и искаха да им положат за това наказание, обаче кафеджиите телефонираха на генерал Лист, който от своя страна направи нужното посредничество пред шефа на гръцката полиция.
По такъв начин тази заповед бе унищожена и всички локали махнаха тия проклети афиши. Но с това антисемитизмът не изчезна, а наопаки, почнаха да го прилагат с още по-голяма сила. Преди окупацията на Солун гръцкото правителство и неговите приятели професори поканиха главния равин д-р Цеви Кориц да говори по радиото на немски език. Равинът в своята реч отправи много нападки към германското правителство, наричайки го „варварско управление” и др. подобни нападки.
Германците, още в първият ден на своята окупация в Солун, първата им грижа бе да потърсят равина Кориц. Потърсиха го в къщата му, обаче не го намериха. Жена му, която познава добре немски език, им каза, че преди три дни заминал за Атина. На края на месец май германците окупираха Атина и още първия ден на окупацията първата им грижа бе да потърсят равина Кориц. Същия ден неговите приятели и правителството предадоха равина на генерал Лист. Ако искаха, неговите приятели и гръцкото правителство можеха да го укрият, а германците никога не можеха да го намерят в Атина.
Но за гръцкото правителство бе радост да предадат един евреин в ръцете на неговите палачи.
И така равинът Кориц изчезна, без никой да може да узнае постигналата го съдба.
Солунските евреи бяха много наскърбени от тази загуба и ден през ден всички дамски благотворителни и други дружества посещаваха жена му, за да я утешат и успокоят за постигната участ, за който никой повече не можа да узнае какво е станало с него.
Осем месеца след това на месец февруари 1942 год. главният равин д-р Цеви Кориц се яви в Солун радостен и горд и настоятелството заедно с всички евреи бяха твърде доволни да видят своя равин след осеммесечно отсъствие да се завърне жив и здрав. Всички се надпреварваха да го посещават. Равинът сам определи ден и час за посещение на многобройните делегации. В продължение на 15 дни голяма част от енориашите и нотабилите се представиха пред своя равин.
На въпроса на многобройните си посетители равинът отговорил така:
„Аз съм много доволен от германското правителство. Искрено и от все сърдце съжалявам, че съм го нападал, и за грешката, която сторих с това. Те скоро ще спечелят войната. Те имат добро мнение и са с отлични впечатления за нас, евреите, и в най-скоро време ще окупират Палестина и ще я дадат на евреите.”
На зададения му въпрос къде е прекарал 8-те месеца главният равин отговори:
„Бях във Виена, тамошните евреи, а така също евреите от Варшава, са добре поставени и напълно свободни.
Те дават своята материална и морална подкрепа на германското правителство, за да спечели войната.
По такъв начин ние ще завладеем Палестина. Ето защо и солунските евреи трябва да направят същото, за да спечелят симпатиите на германското правителство.”
Това бяха отговорите и съветите, които даваше главният равин, настанен да живее в луксозния палат на Елиа Бенозио.
След като се изминаха 15 дни в почивка и в ресепции, главният равин зае поста си в общината. Първата му работа бе да се отнесе към народа, за да му кажат дали са доволни от него. Всички единодушно му отговориха, че са твърде доволни от неговата личност, и му гласуваха доверие. На второ място той поиска да му се дадат пълни и неограничени права и власт, за да ръководи общината по негови разбирания. И това искане бе изпълнено!
Малко време след това той поиска щото Общинският съвет начело с председателя доктор Рафаел Алеви да си сложи мандата под предлог, че било излишно да има настоятелство в такъв състав от 10 души, работата на което можело да се извършва от трима души, които много по-бързо ще решават всички общински въпроси. Според него тия трима души трябвало да познават добре немския език.
За такива той посочи двамата братя Албалах и някой си Хасон. След време се узна, че тия трима господа са дошли в Солун с главния равин.
Така бе съставено първото комунално настоятелство под председателството на главния равин д-р Цеви Кориц.
Луксозното помещение на еврейската община се превърна в едно еврейско Гестапо и така започнаха нещастията за евреите в Солун.
Първата работа на тия господа Албалах и Хасон бе да се нахвърлят в еврейските търговски магазини.
Под форма на една комисия заедно с двама-трима гърци почнаха да реквизират големи партиди много ценни стоки.
Взимаха стоките и даваха на собствениците едни бележки до германското Гестапо, откъдето да си получат парите. Ако някой се осмеляваше да отиде там, повече не се връщаше.
След като опразниха дукяните, почнаха с къщите. Същата комисия, съставена от Албалах и Хасон с гърците, почнаха да посещават подред къщите на евреите и да задигат луксозната и ценна мебел. Идваха с държавни камиони и задигаха най-ценните работи.
Няколко дни по-късно дойде редът и на касетките по банките, в които евреите в по-голямата си част държаха накитите на жените си, златото и чуждестранни валути. Всичко бе иззето. Изчислено е, че това възлизаше на много милиони златни франкове.
След това решиха и започнаха да събират трудоваци евреи от 18 до 45-годишна възраст.
На тези, които не искаха да идат трудоваци, им се определяха голями суми за откупуването им. Трудоваците бяха поставени на много тежка работа и почти 75% от тях заболяха от тежки болести и умряха.
И така, фамозният главен равин с братята Албалах и Хасон определиха, че евреите трябва да платят към 2 1/2 милиарда драхми за ония трудоваци, бедни и богати, които не можеха да вършат тази работа.
Тази грамадна сума бе разпределена между по-заможните, разделени по категории. Който не изплащаше веднага определената му араха [такса] от фамозната 3-членна комисия, биваше веднага изпращан в затвора „Павлос Мелас” - затвор специално за тази акция, - робство на злобния и коварен грък.
Малко време след това всички евреи бяха събрани в определени за тях квартали, а именно квартал „Барон Хирш”, „Реджи Вардар”, „Коломбо”, „Гилан Мермери”, „Керим Ефенди” и квартал 151. Всички евреи, които живееха в други квартали, бедни и богати, бяха съсредоточени в тези пет района.
Първата партида от квартала „Барон Хирш” бе изпратена в Полша 5 дни преди Пурим 5703 год. Тогава нотабилите и богатите евреи от Солун чрез фамозния равин и неговите другари започнаха преговори, за да ги оставят и не ги изпратят в Полша. Постигна се съгласие чрез майора д-р Мартенс да ги оставят срещу пет милиарда драхми, или срещу 500 000 турски лири ефектив, при условие че те няма да останат в Солун, а ще ги настанят по гръцките острови.
Това бе първата вечер на Пурим. Радостта на евреите бе неописуема за това, че са спасени. За голямо съжаление обаче тази радост бе за кратко време и скоро се обърна в траур, защото гръцкото правителство отказа категорично да приеме в своите „свещени” острови тия нечисти евреи. С всичка сила се противопостави и се обяви за смъртта на чифутите.
И така нещастието и гневът Божи се изсипа върху солунските евреи и след два дни започнаха изпращанията за Полша.
След тази сцена „уважаемият” равин заедно със своите съдружници Албалах и Хасон свикали по-заможните и нотабилите в общината и им казали:
„Вие сами видяхте, че въпреки нашите усилия не можахме да успеем да ви задържим тук, понеже гръцкото правителство не се съгласи да ви настани по островите.
Донесете тия петстотин хиляди лири и ние ще издадем чекове за тях срещу еврейската община във Варшава и по този начин ще си получите парите в полска валута и ще можете там да вършите всякаква търговия. Полските евреи ще ви приемат твърде благосклонно и с голяма симпатия. Ние ще ви дадем препоръчителни писма.”
По-голямата част от евреите повярваха на техните думи. Веднага са били отпечатани фалшиви чекове и по този начин заграбиха от народа грамадни суми. А за ония, които не повярваха на техните думи и не се поддадоха на лъжите им, те си взеха бележка, за да им отмъстят по друг начин и случай.
Това бе една банда от явни убийци. Албалаховци и Хасоновци направиха съюз с гърците; мнозина гърци отиваха при заможните евреи с обещание да ги укрият в техните къщи срещу големи парични суми. Взимаха им парите и в полунощ Албалах, Хасон с гърците и германците ги убиваха. Така направиха с големия манифактурист Нисим Соломон Камхи, взеха му грамадни суми в злато и после го застреляха.
Същата участ последва ония евреи, които се доверяваха на гърците варкаджии [лодкари]. Взимаха им предварително парите и след това ги предаваха на тази черна банда, съставена от Албалаховци, Хасоновци и гърци.
Последната „Макат Бехарот” направиха в лагера „Барон Хирш”. Набелязаните лица, които не бяха се доверили на фалшивите чекове, вкарваха ги в зимниците, биеха ги немилостиво, за да кажат къде са скрили парите и на кого са ги дали. Мнозина признаваха и веднага със затворени таксита, каквито те имаха на разположение, ги закарваха до мястото, където бяха заровени съкровищата, изземваха ги и веднага ги изпращаха в Полша.
Трагедията на солунските евреи бе ужасна и не се поддава на описание с перо.
Според информациите, които имаме, братя Албалах и Хасон през 1944 год., когато стана руската офанзива, се представили пред руската армия като евреи-затворници и по този начин минали в Албания с четири куфара, пълни със злато и скъпоценности, крадени от солунските евреи. От Албания те преминали в Италия и оттам се завърнали в Солун и заедно с техните съдружници гърци продължили своята нещастна работа да изравят заровените съкровища по еврейските къщи, за които те имаха точни сведения.
Обаче след като изпълнили своето злокобно дело, техните съдружници гърци се нахвърлили върху тях, иззели им всичко, което бяха крали, и след това ги застреляли.

10.VI.1948 г.