Спорът не е дали е робство, владичество, присъствие, иго или квото е там, а за чий хуй този период заема главно място в главите на българите. Освен чувство за безпомощност и вживяването в ролята на жертви, никакъв друг ефект комай няма. Щото взаимно си обясняваме и зомбираме какъв злощастен период е това и какви непоправими последици е нанесло това на народа ни. Същите обаче проскубани, вмирисани, кирливи анадолци, които ни клаха и ограбваха, в 20 и 21в., имат 10-15 по сила икономика в света, а Истанбул е един от примерите за добре подреден и озеленен мегаполис, справил се с редица урбанистични предизвикателства. А ние с пълна сила, запазихме старите османски нрави като мързела, рушветчийството и шуро-баджанащината, щото 141г. вече не може да си извадим главата от задника, на грижливо отглежданите ни собствени национални комплекси.
Роден съм 1980г. 1986г. бях първи клас. До 1989г. ни учеха че сме били под византийско, турско и фашистко робство и че свободата ни е дошла едва на 9.9.1944г.