Участието ти в темата прави темата още по-тема.
"Робството" като метафора може да се простре както върху миналото, така и в настоящето. Носи два отрицателни заряда пряко - минус за "роба", минус и за "робовладелеца". Косвен плюс има само "освободителя". Останали са два етикета - "Турско робство" и "Освободител". Ако махнеш минуса (робството), ще загубиш плюса (освободителя). От тук вече всякакви интерпретации за полит-коректно звучене. Истината е без значене, а поддържането на старите и раждането на нови митове.
Имаме българи в гръцко, сръбско, румънско след разпада на ОИ, далеч по-угнетени от целокупната българщина в "турско време". Дядо казваше "по турско", "при турците", не "а, когато бяхме роби...".
Не ми е особено интересна темата извън твоите забележки. По-интересно ми е, не какъв етикет носи нещото, което дъвчем безкрайно, а какво губим от това.
Загубили сме паметта и добрата дума за най-богатите и начетени българи в онова време. Те са "чорбаджии" и слуги, а не бунтовници. Гледаме само бунта от гнета. Строиме читалища, църкви и училища с книги, учители и свещенници, но никой не пита, кой даваше парите, от къде идваха - от турците ли?! В крайна сметка имаме и позволението им.
Друга ми е идеята, че водени от бунта горим всичко извън него. Парадокса е, че той е бил изключително ограничен и далеч не така масов. 99% от хората тогава пушка не са пипали, но в църква са ходили, училише и книга най-малкото са виждали. Тези постижения са по-значими. Те ни определят по-силно от образа на роб или бунтовник по турско.
Проблема е, че така погледнато освободител звучи по-инако. Успяваме със свои сили, в условие на турско, друговерско управление. Българин не значи, онзи който гърми по турците, а онзи с езика, читалището, църквата, училището, културата, традициите, с парите и мерака за всичко това, не на последно място. Турчин тук не е онзи с ятагана, а онзи с тапията. Говорим за ятагана предимно, водени от жестокостта от едната и другата страна. Разрушението седи преди градежа и това е жалкото. "Дядо Йоцо гледа" или "Пази Боже сляпо да прогледне", слепотата присъства героично, а представите водят пред фактите.
Не пречи да е и "робство" или "присъствие", а че и двете ни затварят очите.
|