Много интересен анализ направи и абсолютно подходяща аналогия на поведението на нацията с личността. Сега да видим раждането и детството на сърбите. Идват като федерати на Византия, ако можем да вярваме на Константин Багрянородни. В този момент те не са по-различни от хърватите и босненците, т.е. те са още в корема на мама, но дори и там изглежда живота им не е спокоен. Аварите се явяват насилниците на мама, която в крайна сметка бяга и ражда на спокойствие в ромейските земи. Само че със самото раждане и прохождане, неколцината излезли на бял свят едновременно бебета се пръсват по околните хълмове и немож ги събра никога вече. Стават много различни, особено по религия. Детето най на юг след много перипетии и търсене на себе си, като пораснало, разбрало, че е сърбин. За негов добър късмет на изток си имало другарче, което било значително по-голямо от него и по-силно, но се разбирали криво ляво и на моменти изглеждали приятели. Дори по-големия го научил да чете и пише, а покрай в това и в какво да вярва. Така живели по съседски, докато не дошла голяма външна заплаха. По това време малкия бил прилично пораснал и дори за малък момент време се чувствал по-силен от братята си на север, а дори като че ли и от по-големия си и възрастен съсед, от който научил толкова много. Не могли нито братята, нито големия им по това време разкъсван от различни болежки съсед да излязат на глава с новодошлия нашественик. Наложило се да го търпят векове, преди да се почувстват достатъчно силни и заедно да го изгонят. да ама малкия успял преди другите да стори това и спомена за някогашната му сила, туку преди да бъде завладян от наскоро изгонения нашественик, почнало да му вдига неимоверно много самочувствието. Той забравил или поне предпочел да забрави факта, че дори спомените за собственото си минало дължи на все още теглещия под хомота на чуждия нашественик по-голям съсед от изток му е дал. В крайна сметка разбирането, че много неща дължи на него, ще го накарат да намрази да развие едно ирационално поведение спрямо същия, което не може да преодолее дори в модерните времена.