С голяма известност из цяла Македония и цяла България е “Нещо ке те питам, бабо, право да ми кажеш”. В различните краища на българското етническо землище тази песен, като е запазила мелодията си, се е пяла във връзка с различни събития и с имената на различни герои, но преди всичко тя е препосветена на Тодор Александров и в съзнанието на хората тя се свързва предимно с неговото име. “Препосветена” в случая означава, че тя е възникнала в друго време и по друг повод, като впоследствие в нея е затвърдено името на Тодор Александров. Първоначално песента е изпята с имената на войводите Толе паша и дедо Кольо по повод обиколката на Гоце Делчев в техните райони през пролетта на 1901 година. През 1904 с нов текст песента е отразила бягството от Битолския затовр на голяма група въстаници. Препосвещаването на Тодор Александров е станало значително по-късно, за което няма данни. Структурата на мелодията и на текста през време на дългия живот на тази песен е останала почти непроменена, поради което в новия й вариант тя звучи до известна степен анахронично: диалогът се води между бабата и турчина, след като се знае, че Тодор Александров е по-късно явление

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите