То обикновено избора се свежда между това ресурсите да ги извлича местния или чуждия елит(с малки изключения, напр. Норвегия). Във всеки случай народни революции нямаше да има ако обществата станали жертви на революции бяха балансирани. Куба е била крайна мизерия при Батиста. Кастро обира народната любов, но не променя нищо. Имат шанса, заради поуките от Източна Европа, да направят плавен преход.
А Африка е отделна тема. Но комунизма намира почва там(като в Родезия), отново заради непропорционално владеене на земята и разпределение на ресурсите. Дребен търговец от Гърция(около 20 000 със семействата) или Италия, емигрира след ВСВ в Родезия, става едър земевладелец, само защото е бял, заживява в голяма къща с прислуга. Мечта. Подсигурява и храни 100-ина семейства, които му работят във фермата. И толкоз. А наоколо други 1000 семейства, реват от глад. После при Мугабе съвсем трагично става, защото не белия човек е виновен за хилядолетното изоставане на Африка от Европа и Азия, но...поводът за революция го е имало.