Замислям се. Затова, колкото и да ми е криво понякога, се старая да не съдя никого оттатък, при вас. Защото ми е ясно колко целенасочено са ви объркали главите през изминалите 80 години.

Но мисълта ми е, че всичко това, което се случва след 1944 г, не би било възможно в тези размери, без доброволното съучастие на обикновените хора.

И при нас го имаше този момент: пред партийните и оф-събрания говориш едно, а вкъщи сред близките - друго.

При вас като, че ли малцина са говорели друго, когато са били насаме, вероятно защото новата перспектива, която им дават Тито и юго-македонистите, макар и лъжовна, им опонира на настроенията.

Ако повече македонци бяха говорили истината насаме, нямаше да се стигне до днешния абсурд: Любчо Георгиевски да осъзнае на 30+ години, че бил с бугарски произход.

Редактирано от goga на 19.03.19 12:28.