Точно и хубаво описано!

Моят опит от допир със живеещи в окупирана юго-западна България е от корабарство (на кораби на Карнавал, Принцеса, и Кралски Карибски), специфично с обслужващия състав. (Обикновено, идващите от окупирана юго-западна България, редом със сърбарите, обслужват заведенията за храна.)

Почти винаги, русначетата, полячетата, и украинчетата - щом видят името ми от корабната карта - се опитват да ме заговорят на техния език, с учтивата надежда че ще намерим няколко общи думи. Аз отговарям с откликващ учтив интерес в тяхната народна култура - и ето ни в добри топли отношения. Сърбарите, които до тогава са се правели на англо-саксонци, се усещат че резултатът от топли отношения с обслужващия състав означава бакшиш в края на корабарството - и превключват да ме братосват... Окупиращите юго-западна България, вече усещащи се изостанали даже зад сърбарите... По Павловски рефлекс не смеят да кажат и дума на българския си диалект, че даже и на сръбски диалект... но току се похвалят че я били посещавали България, я имали роднина посещавал България...

Моето мнение, отдавна писано тук, е че изобщо няма значение кой какъв се мисли и каква история знае или не знае: както когато македонската област е била отрязана от България, без оглед живеещите там какви се смятат, така и може да бъде присъединена към България - без оглед живеещите там какви се смятат. И който не желае да живее под българска администрация в българска държава - ще има свободата да се изнесе където ще по света. А ако не ще да живее под българска администрация, но и не желае да ползва свободата си, България ще му улесни изнасянето - ей примерно до Гуантанамо.