Моята теза е следната: за първи път насилие между българи(власт срещу народ) в Третото Българско Царство се употребява при Дуранкулашките селски бунтове, за втори път е Войнишкото, когато земеделците и социалистите го подбуждат(по време на война). След това, земеделците и комунистите правят въстания в 1923г.(не броя превратите от 1886 и 1923г., тъй като самите преврати не са придружени с големи насилия). После комунистите взривяват "Св. Неделя". Властта в Царство България е очевидец на насилията в Русия от 1917г. и последвалия режим. Приемаме и белогвардейци, тъй че разказите са от първа ръка. Видяли са и опитите в Унгария и Бавария за създаване на съветски републики. В същото време, на избори комунистите нямат голяма електорална тежест. На последните проведени избори в Царство България от 1934г., Работническата партия в коалиция със земеделско крило, получава едва 10%. Членската маса на комунистите също не е голяма. И идва ВСВ. На практика не воюваме, но юридически сме във война. При това на страната на Третия Райх. С който пък сме в сериозна степен икономически и културно(множество студенти) обвързани още от 20-те. От 1942г., участваме във военни операции срещу Титови партизани в Западна Сърбия и Босна. И тук, по чужда заповед от Москва, мъже и жени започват да извършват политически убийства, да излизат в гората и да вършат золуми. И имат и солидна история от 1923 и 1925г. Това според мен обяснява частичните жестокости върху партизанската сган.

Редактирано от komitaO3 на 18.03.19 21:23.