Нещо типично останало в БГ журналистиката, останало от зората й, живо до днес и пълен бич за всички е сиромахомилството. Вечно на мода и вечен извор на теми. Сякаш тънем всички в дълбока сиромашия и аха да си помислим, че може би има надежда - не! Строим планове да се оправим някога, пълни сме с болни и сакати, неуки, криминални типове, отрепки всякакви. Всеки е престъпник до доказване на противното, ама нали сме си сиромаси... Сиромах - жив дявол.

Забравя се логиката, че само парата мори сиромашията.

Тази зима нито една телевизия не се разходи денем до Банско и Пампорово денем, да види пълните писти и кръчми. Да преброи българите по тях, не чужденците. Обаче се скъсаха да предават за бедни сиромаси закъсали в снега за два часа. Паднали дървета, спрял тока и герои сиромаси, спасили други сиромаси.
Лятото е същото. Огромната част сме по плажа, на бара, ресторанта. Журналист иде само ако е бит, убит янкой или вдигнал шум. Нито сме темата, нито нашите теми са журналистически теми.

Нищо за отбелязване!