"Когато се върнах в Ресен за коледната ваканция, легнах болен. В града по-рано бе имало един лекар, грък от Атина, на име Ангелопулос, когото чорбаджиите бяха довели не знам откъде със задължение всеки един от тях да му плаща на годината известна сума. Ангелопулос — аз го помня добре — беше благ и благороден човек, обичаше българите. Децата му се научиха български, като че ли бяха побългарени. Той сам бе уважаван от всички. Но намери по-добри условия в Охрид, дето се пресели. Когато баща ми видял, че болестта ми е опасна, прати слугата Имер да го доведе. Ангелопулос констатира, че кризата била минала, но намерил, че съм бил много отпаднал. „Трябва да направя нещо, за да го извадя от тази апатия — казал той. — Трябва да му се раздвижи кръвта.“ — „Това е лесно, отговорил баща ми. Кажи му, че Кирил и Методий бяха гърци.“ Действително Ангелопулос, като дошел да ме види втори път, казал ми със своя гръцки акцент: „Знаес оти Кирил и Методий беха гърци?“ При тия думи аз съм дигнал главата си и съм бил извикал: „Не е верно, българи, българи!“ Тогава Ангелопулос заявил на баща ми „Видех червенина по лицето му и очите му блеснаха. Сега ще е всичко добре.“
С. Радев, Ранни спомени
|