..на Източна Македония.
До май 1913 г Царство България увеличава почти двойно територията си /с уговорката, че това са военно-временни граници/. Получаваме богати земеделски провинции, както и две дълбоководни пристанища на Бяло море - едното, свързано с железница с вътрешността на полуострова.
В новите земи обаче - Сяр, Драма, Кавала, Западна и Източна Тракия - българският екзархийски елемент в най-добрия случай стига максимум до 30% от общото население.
Точно нашият пай от Беломорието е силно турцизиран и мюсюлманизиран - в почти всички по-големи градски центрове мюсюлманите са мнозинство. В Кавала по официални данни през 1912 г българите въобще не се водят на отчет като значим елемент, а гърците са под една четвърт.
За сметка на това, извън българската държава през 1913 г остават преобладаващо български региони като Битолско, Леринско, селата между Костур и Преспа.
Историята показва, че при повече търпение - малцинственият български елемент в Беломорието вероятно постепенно щеше да вземе връх /пример, съвременна Гърция, която успя за 70-80 години да обърне тотално етническия характер на целия регион между Марица и Струма в своя полза/.
Хипотетичен въпрос: защо не си седнахме на задниците и не се задоволихме с територия от 175 хил кв километра и над 300 км брегова ивица на Бяло море, а тръгнахме с големите претенции за места, в които българският елемент е бил категорично малцинствен?
Всъщност Сярско и Драмско са били най-апетитните икономически хапки от Македония. Останалото са сантименти и чукари.
Или пък - защо не зарязахме пустия Солун, дето никога не е бил български и не преговаряхме с Венизелос за граница по СТрума и евентуални български компенсации на север от Костур и около Преспа - да си получим хинтерланда на средновековната българска държава - Охрид, Битоля, Преспа, другото за какво ни е?
Фердинанд е само част от пъзела. Според мен ВМРО и като цяло българското общество се държи неоправдано максималистично за територии, в които българите са максимум една трета от населението.
|