Откраднатото няма как да бъде върнато и разпределено справедливо или хипотетично употребено и развито по по-добър начин. 90% от приватизаторите бяха като Баневи - разпродаваха и фалираха, без да им мигне окото. Така, че винаги може да е и по-лошо.
А въпросният мой връстник, за който се сетих, продължава да развива бащиния бизнес, дава работни места на поне хиляда души в родното си градче и се мъчи да въведе някакви по-цивилизовани лондонски порядки на местно ниво. И на мен първата ми реакция отвътре /като всеки българин/ е да кажа: "Тоя очилатко преди 25 години не можеше сам да си върже обувките, сега ми се прави на олигарх и юпи." Аз, ако съм бил по-умен, да съм отишъл по-далече. Вярно, баща ми не е приватизирал нищо. Разчитам само на себе си и на един честно и труженишки спечелен месечен хонорар на свободния пазар, с който си плащам сметките за двата 20-годишни автомобила, наем, ток, вода и т.н. Но не завиждам. Защото няма за какво. Всеки си носи житейския път.
Баща му умря в мъки - и никакви пари и доктори на този свят не го спасиха. Подобна е съдбата на хиляди други българи - богати или бедни. Карма- Това е.

Без да има връзка с разговора - прави ми впечатление, че доста от "героите" от близкото минало, които са правили кариера върху труповете и страданията на други човешки същества, не са починали спокойно и достолепно - я, кофти болест ги застигне, я потомоството им нефелно. Това са дълбоки води. Нека всеки си живее живота, както намери за добре. Пък накрая - всички го отнасяме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 03.01.19 09:30.