За пореден път, изключително неправилно изказване. Отново насочено само за вътрешния пазар, без абсолютно никаква тежест в самата Македония. Хляб за Миленко, Васко Ефтов и всички други българомразци. Ние ги негираме и това е факт. И това е грешно. Тях ги има, съществуват. Не може на 1 милион човека да им викаш "шшш, алооу, вие нямате право на глас". Когато искаш да направиш някоя жена своя съпруга, не ходиш като я сваляш да и навираш в лицето недостатъците и, нали. Политиката не е интернет-форум, където си мерим пишките и избиваме емоциите. Един път не казахме на тия хора, ще ви докараме 6 и половина бизнесмена да инвестират при вас. Един път не им казахме, ще ви отпуснем безлихвен заем от 100 милиона евро примерно, за еди кой си път. Нищо. Танкове сме им били подарили ще каже някой, пък те били неблагодарни. Глупости, изхвърлихме си там старата техника, която иначе щяхме да бракуваме. Не става така ей. Живи хора са това, жив организъм. Тая Македония не е оная от 1912, 1941 или дори оная на Стоян Андов и Киро Глигоров. Мостове трябва да градим, а не въжета да сечем. Българщината в Македония се търкаля по земята, ама ние сме простите, че ни мързи и не знаем как да се наведем и да я вземем. Брат ти ако те предаде ама ти си го обичаш, няма да ходиш да разправяш какъв боклук е и да очакваш да се сдобрите. Ще си го обичаш, ще му простиш и винаги с отворена врата ще го чакаш. Тая нашата приказка там не е свършила, ама ние самите към лош край я пишем.
Ай наздраве. И честит 8 декември.