Гледах и документалния филм за горяните. В твоя край е имало доста смели българи. Повечето отиват курбан като ученици и гимназисти.
Завчера като ходих в Сандански ми направи впечатление едно малко паметниче в центъра - на поета Кръстю Хаджииванов. Който също става горянин заради гнусните опити на доскорошните му партийци и другари да македонизират насилствено населението в този край.

"Кюстендилската чета се именува бригада „Д-р Г. М. Димитров” и достига 21 души. Тя си поставя за задача да води пропаганда срещу „ко­мунистическата партия и да създава нелегални организации по селата”. Убеждава населението, „че правителството, дирижирано от комунистите с подкрепата на Москва”, ще падне и ще се създаде правителство, наче­ло с Никола Петков, който от пролеттта на 1945 г. се утвърждава като лидер на опозицията в страната. Освен това на населението се казва, че след оттеглянето на съветските окупационни войски комунистите не мо­гат да удържат властта. Поради това трябвало да се създават нелегални организации и въоръжени групи, които ще „задействат, когато условия­та станат благоприятни”. Четата е въоръжена с три автомата, две пушки със 700 патрона, три пистолета и няколко бомби. През първите месеци от съществуването на четата населението я подкрепя и тя печели привърженици с каузата си. Нейни ятаци са 52 души. Но след извършва­нето на няколко репресивни акции тя загубва поддръжката на населението и то се отдръпва от нея. Става въпрос за това, че група от 10 четници под командването на командира на четата на път за Македо­ния нападат младежки ремсов лагер в Осогова планина, местността Гра­мадите, и убиват четирима младежи, а преди това двама войници на пос­та на Кадиин мост. По-късно, пред съда, командирът на четата Лешни­ков обяснява, че кучетата от лагера са го открили, ремсистите започна­ли да стрелят и се наложило да се сражават. Но не отрича, че са взели от лагера оръжие, дрехи и храна и са го напуснали строени, с марш, запе­ли песента „От Дунав до Бялото море”, с възгласите „Да живее цар Си­меон П”."