Ами да, Царство България е била бедна аграрна страна, с малка просройка градско население, още по-малка част от която е живяла добре, което Царство още от 30-те, започва да разпределя субсидии към определени сектори в икономиката и особено в земеделието. Мизерията си е била в изобилие. Само едната ми баба е била от заможно семейство, другата ми баба и двамата ми дядовци, в условията на тежка нищета в началото на 30-те, се заселват в Пловдив, търсейки по-добър живот. Бил съм в 2 от къщите, в които са родени. В такива са родени и живели около 70% от българите тогава. Крайна нищета. Царевицата разбира се им е била позната, отпреди 1944г., тъй като са си готвели качамак. Но Царство България е имало следните предимства, отнети след 9.9.1944г. Те са свобода на словото, свобода на сдружаване, право на частна стопанска собственост и инициатива, право на свободно пътуване и учене в чужбина. Имало е ясно поставени основи на обществото, с изграден гръбнак като офицери, учители, съдии, прокурори и други професии, които са били на уважение и са формирали морал и добродетели. Реално богатите, такива като Буров, Пенчо Семов, тютюневите магнати и т.н., са били около 100 човека(такава цифра съм срещал по изследвания).
Ако в някаква паралелна вселена, България бе останала в западната сфера на влияние, обществото щеше да остане бедно. Както много пъти съм писал, щеше да бъде наложено земеделско управление, зависимо от Англия(Никола Петков, Г.М. Димитров, Димитър Гичев). Отново щеше да има Народен Съд и някаква форма на "денацификация", но нямаше да има безразборни убийства, а вероятно смъртните присъди щяха да са под 10. Не е ясно, дали териториалната цялост на държавата щеше да бъде запазена, както и дали отново нямаше да се премине към републиканска форма на управление, предвид компроментирания и германски произход на династията. Щяхме да можем да се възползваме от плана Маршал, което неминуемо отново щеше да бъде свързано с някаква социално-обществена промяна. Ако управлението на земеделците упражнява прекалено силен натиск, е могло да има и обичайната ответна реакция и военен преврат, след укротяване на обстановката в Европа, след смъртта на Сталин в 1953г. Категорично нямаше да бъдем допуснати в НАТО, заради излаза ни на Черно море и изисквания от СССР неутралитет на България. Вероятно щяхме да бъдем приети в ЕС, пакетно с Гърция в началото на 80-те г., което вече щеше да даде тласък на развитие на икономиката и скъсване с аграрния характер на икономиката. Нямаше да имаме тежко обременяване с непазарно ориентирано тежко производство. Екологията щеше да е в пъти по-запазена. Щяхме да имаме и един голям плюс и един голям минус. Големия плюс, щеше да е в пъти по-добри изходни позиции за Македония. Големия минус щеше да е липсата на повод, прикрит зад диктатурата и гърба на СССР, за изгонването на над 600 000 етнически турци, за периода 1950-1989г. и евентуален военен конфликт с Турция, по кипърски сценарий.