За жалост, аз лично не можах да разговарям с потомци там на място, от най-старата емиграция, под което имам предвид, тази от преди 1945г. Успях обаче с потомци на такива, след тази дата. Лично разговарях и с Климент Денчев, мир на праха му. Жалко, че Асен Йорданов например, не оставя поколение или поне не се знае за такова. Трите деца на Джон Атанасов се съмнявам да знаят български. С английски имена са и английския език им е майчин. Двете на Игнат Канев знаят, но както споменах по-горе, той все пак е от последващата емиграционна вълна. От последната пък вълна, тази след 1989г, болшинството от родените там деца на български емигранти, знаят български, макар често да е развален.
Общата бройка на българите в двете цивилизовани държави в С. Америка е трудно уловима. Причините за това са различни. От една страна, част от потомците на най-старата емиграция рядко са част от общобългарските събития там и не могат да бъдат хванати като процент от българската диаспора на място. От друга страна има нелегални български емигранти, които също не бива да бъдат подценявани като бройка, но и те са трудно уловими. Накрая идва и това, че от официалната статистика отсъстват и онези българи, които просто не искат, не могат, или не знаят, че изобщо са част от българската диаспора. Под тези, които не го правят с умисъл има предвид живеещите или пребиваващи в Аляска, Юкон, Нюнавут, Северозападните територии и по-големите острови по западното и източното крайбрежие. Разбира се бройката на българите на всички тези места е пренебрежимо малка, спрямо тези от централните места и големите градове. Но и в известните градове има проблем със статистиката на постоянно пребиваващото българско население, а трябва да се има на ум и това, че българите в САЩ и Канада, не толкова първото, колкото второто поколение родено там, вече е приело местния чергарски манталитет и си се движи според работата си нагоре-надолу из градовете и щатите/провинциите, досущ като американците и канадците и създава допълнителни трудности. Така или иначе ако вземем бройката на най-голямата българска общност на място, тази в Чикаго, веднага трябва да прибавим към 200 000 хиляди полуофициална статистика, няколко десетки хиляди отгоре. Отнася се и за следващата в Торонто, чието число от 25 000 е безкрайно занижено. Още по-трудно стои въпроса с бройката българи в градове като Монреал, Ванкувър, Отава, Ню Йорк, Лос Анжелис, Сан Францизко, Далас, Сиатъл и дори Канзас. Ако вземем за пример първия, където ужким българите се водят около 6000, то със сигурност са още няколко хиляди отгоре. Отнася се и за останалите изброени. Безкрайно тегав е въпроса с градове като Квебек, Алберта, Едмънтън, Филаделфия, Маями, Солт Лейк Сити, Атланта, Балтимор, Финикс, Куинси, Синсинати, Ню Орлиънс и даже Вашингтон. В първия общността ни е около 1000-1500 човека, но гаранция е малко над тези цифри. Тук-таме в останалите може и да е от долу, но като правило е в обратна посока. Изобщо не може да се хванат нещата пък в студентски градове като Бостън и Принстън или хазартен като Лас Вегас, където българите както прииждат, така и изчезват, но някои все пак остават да живеят там. В този смисъл може да изчислиш и сам, че българите в С. Америка са много повече, отколкото се водят. По мое мнение, като се имат предвид всички емиграционни вълни до момента, но изключвайки онези българи, които е ясно, че ще се върнат, като повечето студенти, туристи и сезонни работници, но включвайки нелегалните емигранти, както и легалните, част от които ще се завърнат, но неясно кога, дали и колко, сума-сумарум е гарантирано поне два пъти над цифрата, която може да бъде пресметната приблизително от официалната, полуофициалната и неофициалната статистика, защото в тази "неофициална" се изключват всички предходни от мен изброени групи.
|