Историческите вести за Чавдар войвода са известни18 и ще си позволим да ги припомним най-вече за да очертаем необходимия ни контекст при по-сетнешното разглеждане на фолклорните мотиви.
Най-ранен по време е документ на Битолския съд от 16-25 март 1638 г., който представя обвинение срещу заловения разбойник-хайдутин "Константин, наречен "Чавдар войвода", рая от с. Сопотниче" (в Битолската каза, нахия Демир-хисар; дн. в общ. Мургашево, Битолско; разположено е на р. Черна в близост до ман. Св. Никола Топлички край с. Жван, стенописван 1537-43 г.) - според свидетелите той бил крадец и харамия, облечен с ямурлук от червена чоха, а на главата си носел сергуч (шапка с пера); присъдата е смърт [Цветкова Б., 1971, с. 126-127 (док. № 54)]19.
Втори по време е султански ферман (преписан за Битолския съд на 6-15 апр. 1705 г.), в който се описват деянията на няколко разбойници - Синан от с. Невеска, каза Лерин; Чавдар от нахия Хрупище; Божко и Коста от каза Битоля; Шарко от с. Любане, нахия Костур; Аледхин (?) от каза Бихлище. Всеки от тях водел дружина от по 25-30 души, с която препречвали пътищата, ограбвали и убивали хора, нападали богатите собственици на чифлици и мюлкове. Отбелязва се също, че тези дружини били много подвижни, често се местели от един край в друг, а освен това се криели по села и зеямети. Както отбелязва по повод на тоя документ Х. Поленакович [1969], активността на разбойниците-хайдути може да се свърже с австро-турската война, при която австрийските войски навлезли в Македония и достигнали до Велес (1689/90 г.).
Трети по време е документ от 13-22 септ. 1721 г. В него става дума за мерките на властта, взети срещу някой си Чавдархан, който с група "от около 20-30 души хайдути и разбойници са се събрали и тръгнали да бродят с байрак из Софийската каза и някои други места", а по-късно се пръснали и скрили на различни места; един от тях, хванат в с. Ченгел край Истанбул (неуточн.), разказал за нападения на дружината в Софийско (турски дом в с. Ислимниче, дн. Сливница), в Карлово (където убили и ограбили спахия) и в някакво село "при горния край на Загра-и Атик" (вер. край Стара Загора); пак той допълва за своя предводител: "Нашият байрактар е неверникът на име Чавдархан; сега той се намира между държавните овчари; част (от хайдутите) са между държавните овчари в Докуз-агач" (неясно - местност или селище, срвн. с. Кара-агач, дн. Брестник, Пловд.?); пленникът дава и важна информация за състава на дружината ("това са неверниците Мехмед от Едрине, Стойко Чавдар (вер. същия Чавдархан), Иван Кулук, Панчар Иван, Бел Караджа, Канлъ, Лазар, Кара Петре, Бързак, Кара Бела и Согна. Имената на останалите не знам" [Цветкова Б., 1971, с. 324-325 (док. № 250)]20.
|