Не само СССР има принос към партизанското движение у нас, но и добрата стара Англия. По мое лично мнение, дори МИ6 е вербувало доста повече партизани, ятаци и саботьори, отколкото комунистите. У нас имам снимки на листовки, разпространявани от отряд "Хаджи Димитър". През 1941 в тях се пише за "съветските брятя", през 1943-1944 вече за "силите на демокрацията - Америка, Англия и Съв. Русия".
До пролетта на 1943 Чърчил подкрепя Дража Михайлович в югославската гражданска война, защото си мисли, че той се бори с германците. Но около това време Дражу обръща резбата и става колаборационист. Затова и под давление на Сталин, "официалният" съюзник на Съюзниците в Югославия стават титовите партизани. Позицията на Англия към България, като много по-малък фронт от Югославия, е пряко следствие от това. Съответно силно се размножават партизаните и зачестяват случаите на дезертьорство на наши войници от Югославия. СССР с мижавите си ресурси и логистика по това време, надали е бил в състояние да разгърне такава съпротивителна борба. Техните силици са стигнали за 800 души в гората, както писа комитата.
САЩ също имат принос към съпротивата, но той се изразява само с няколко шпиуна в София.
Хич не са "летели пера и перушина", както пишеш. Основната причина е тактиката на партизаните да избягват директни конфронтации и да наблягат на диверсии, защото съотношението на силите е от 1:20 до 1:100. Нищо общо с Югославия, където партзаните контролират своя територия. Друга причина е деморализацията и слабата ефективност на полиция и жандармерия. "Силата" и на двете е била основно в сплашване и терор над мирното население. Има едно сражение при с. Ковачите - три роти добре въоръжена и моторизирана жандармерия и полиция не успяват 6 часа да се справят с една шепа партизани, които се крият в каменна кариера насред полето. За капак накрая партизаните успяват да пробият обсадата и и да избягат.
|