.... Нещо повече, тази онаследена и устояла на вековни изпитания идентичност е заменена у повечето жители на днешна Македония с "идентитет" враждебен към народа и държавата – идеал за техните деди. Твърдя, че тъкмо "идентитетот", на който се крепи цялата държавна конструкция на "бившата югославска република",
е коренът за неблагополучията
на Вардарската държава. Извън специфичното сплитане на гръцки и руски интереси, довели до твърдоглавата позиция на южната съседка, тъкмо македонското наблягане на "идентитетот" доведе до букурещкото разочарование.
Македонското правителство бе приело в последния момент предложението на посредника Нимиц за промяна на държавното име в "Република Македония (Скопйе)". Но когато Гърция отхвърли и този вариант, Скопйе се противопостави на всички други добронамерени, слабо отличаващи се от горната алтернативи с аргумента, че те "го рушели идентитетот".
Всъщност порочното начало е заложено още преди шейстетина години при създаването на републиката със столица Скопйе. Македония преди Балканските войни е била населявана от българи, албанци, турци, гърци, евреи, цинцари и кой ли още не (както пише владиката Методий Кусевич "Македония в своите жители само сърби няма").
Всички те са се самосъзнавали освен като принадлежащи към своята етническа или религиозна (мюсюлмани, протестанти, патриаршисти, екзархисти) общност, но и като "македонци", т.е. жители на Македония –
от Шар до Пинд и от Охрид до Родопа.
От момента, в който днешната Република Македония започва да отрича българската етническа идентичност на по-голямата част от своето население и я замества с конструирания "македонски идентитет", тя попада в капана, от който няма излизане.
Може ли някой да се учудва на липсата на лоялност на албанското малцинство към държавата, когато тя му отнема априори правото да бъде "македонец", защото е резервирала този термин като ерзац за нежеланата и омразна на комунистическия скопски режим дума "българин"? Превръщайки атрибута "македонец" от
белег за географски произход
в понятие за национална принадлежност македонисткият елит пое по абсурдния маршрут, който го доведе до Букурещ 2008.
Затова неувереността, дестабилизацията, изолацията – и продължаващото гръцко изнудване – са единствено сигурните елементи в бъдещето на Република Македония.
|