Земеделското правителство през 1922 година е провеждало много активна политика на сближение с Югославия, с надежди на сръбска помощ за излаз на Бяло Море. Така Стамболийски сключва със сърбите т.н. "Нишка спогодба" според която:
- 1. Българските и Сръбските власти трябва да си сътрудничат за преследване на четите на ВМРО, което е абсолютно предателство спрямо македонските българи!!!
- 2. В Белград Стамболийски заявява - "Вие сърбите взехте Македония, вземете и македонците и от България и ги напревете човеци, те са ни увредили толкова много"
- 3. В Народното Събрание на въпрос защо подкрепя сърбите той заявява: - "Аз не съм нито сърбин нито българин аз съм югославянин".
За тези му думи Стамболийски и заради предателската му роля по отношение на българските национални интереси и подписване на Нишката спогодба, правителството на Стамболийски е свалено от сговористите на въпросния новоиздаден ЦАНКОВ, а самият Стамболийски е убит точно от МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ през 1923 година!

След Нишката спогодба, се организират специални земеделски чети за терор срещу ВМРО и преследване на водачите му тогава Тодор Александров, Александър Протогеров и Александър Чаулев, както и на пунктовите войводи. Организира се и подготовка за убийството на Тодор Александров, създават се първите концлагери в България за заточение на четници на ВМРО заедно с криминални престъпници. Затова ВМРО участва съвсем основателно според мен по-късно в преврата срещу земеделците.

Ето и хронологията на събитията.
На 17 ноември 1922 от разбойници покровителствани от земеделското правителство на Стамболийски е убит в Кюстендил Велин Алайков, кавалер на два ордена за храброст от Войните за национално обединение на България.

Това предизвиква ВМРО да вземе мерки за прочистване на града. Затова на 5 и 6 декември 1922 г. Чети на ВМРО превземат и блокират Кюстендил. Селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани водени от войводите Иван Бърльо и Панчо Михайлов влизат в Кюстендил. Четниците залавят и наказват няколко души от земеделската шайка която тероризира града, а след преговори със специално дошлия от София министър Коста Томов и поетите от него ангажименти за прочистване на града от развилнелите се земеделски оранжеви банди, те напускат града.
Те не извършват нито един зулум, а само наказват провинените. Ден по-късно многохилядните четници напускат града и дават много жертви от измръзване при обратния поход през границата и сръбските засади при много тежки зимни условия. Затова, че четниците от Македония и народа в Кюстендил са братя БЪЛГАРИ говори както топлото отношение на гражданите към четниците така и проявите на самите четници.
Ясно доказателство за морала, и народността на "Навлезлите автономисти" намираме в речта на Панчо Михайлов на 6 декември 1922 г.

Ще остане завинаги в историята прочутата прочуствена реч на младия войвода Панчо Михайлов към гражданите на Кюстендил на нарочно организирания за целта митинг.

Реч на Панчо Михайлов на митинга в Кюстендил, 6 декември 1922 г.:

ЗАЩО ДОЙДОХМЕ!?

Панчо Михайлов:
- Ние дойдохме тук не да горим града, да убиваме гражданството и да го обираме, не да безчестим нашите сестри и майки, защото това ще изрази нашата ниска култура, ето два дни ние сме пълни господари на града, и аз моля почитаемото гражданство да каже има ли извършено насилие над някого от вас от хвърковатите наши юнаци? Ако има някъде каквато да е проява на низост кажете аз съм тук и ви заявявам тържествено, че ще обеся злосторника на оня телеграфен стълб.
Множеството:
- Няма, няма. Да живеят революционерите!
Панчо Михайлов:
- Ние дойдохме тук за да очистим града от оная утайка от престъпници, която под покровителството на по-висши фактори върши убийства и грабежи на тъй ограбения македонски роб... която граби и убива ваши гръждани които съчустват на нашето дело /респективно на ВМРО/
Панчо Михайлов:
- Аз питам всички Ви: - Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете,
че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!!
Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а ЛЮБОВТА дава всичко, тя дава ВЯРА, НАДЕЖДА и обръща в РАДОСТ жертвите! Тя учи на ПОСТОЯНСТВО и ВОЛЯ, предизвиква СЪЕДИНЕНИЕ, подготвя СИЛА!