Но, нека сега видим деянията на 19 майското правителство срещу македонското освободително движение и неговите представители в България, за да дадеме косвен отговор и на твърдението на генерал Златев, че “Армията изпълни възложената й от правителството задача с такт, умение и предвидливост ... без да се даде нито един вистрел, нито една жертва, без да се пролее нито една капка българска кръв”. Българското обшество и до този момент живее с заблуди по този въпрос, поради мрака, който виси над България с наложената цензура. За да не бъдем голословни, ние ще се задоволим с изнасянето на редица факти, истиността на които може да се провери от всекиго. Фактите са по-красноречиви от всяка заблуда, защото те са елементите на истината. А истината е следната:

Още в първите дни след извършения преврат през 1934 г., властта на България респективно някои лица от военния съюз, както и Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Каракулаков и Вл. Наев, които представляваха истинското правителство, дадоха своите разпореждания за фактическото поставяне на македонските българи вън от законите на страната. В скоро време в Петричкия окръг се освети системата на кърджалийското насилие, когато свободно се разполагаше с живота, честта и имота на мирните граждани. Спомена за сръбската “дозвола” възкръсна за населението от този край на България. Никой не можеше да напуска града или селото освен в определеното време и то с позволение от органите на властта. Никой не трябваше да споменава името Македония и борбата за нейното освобождение. Знамената на македонските младежки организации се късаха; портретите на загинали македонски революционери се сваляха и унищожаваха; името на македонската героиня майка беше изложено на поругание*. [*Тогавашният полковник от българската армия Антон Трънка, началник на гарнизона в Разлог, пращайки войниците от ротата на поручик Бънтарски, за да заловят Гьошо Христов, неговите другари и пазения от тях Симеон Кавракиров, им е казал: “Стреляйте на месо без предупреждение. Аз искам главите им, а не арестанти”] Фирмата на редакцията на излизащия в Горна Джумая вестник “Македонско огнище” беше променена на “Българско огнище”. Най-голяма обида за сръбските управници е да споменеш името Македония, зашото то е име на прекрасна българска земя, кояте е вървела през векове неделима в духовния живот на своите сестри Мизия, Тракия и Добруджа. Това славно историческо име се опитаха да премахнат органи на българската власт, които се отдадоха на насилия, побоища, убийства. Ние ще дадем тук малък списък на лицата, върху които бяха извършени издевателства, както и на лицта, които са ги вършели по различните околии в Петричкия окръг и Кюстендилско:

ГОРНО-ДЖУМАЙСКА ОКОЛИЯ
Иван Покровнишки - бит по гърдите и държан три дни на крака, без вода и храна. Побоят му е нанесен от поручик Аврамов и полицейския инспектор Добри Вълков.
Кирил Паунов - бе бит до смазване от поручик Тимчевски и полиц. инспектор Добри Вълков. Челюстта му е била изкривена. Той страдаше от сърдечно разстройство за дълго време и трябваше да се лекува.
Иван Спатов - силно бит от Д. Вълков и държан три дни прав на слънце.
Стоян Христов Бошков - бе много бит. Той бе изтезаван от поручик Аврамов, в присъствието на капитан Ненов.
Христо Конст. Делвински - от нанесения му жесток побой умря. Бит от поручик Аврамов.
Павле Гемиджийски - от село Грамада, бе изтезаван заедно с осем души негови съселяни от полиц. инспектор Добри Вълков. Побоят им е бил нанесен в полицейското управление.
Гьоре Гемиджийски - бе изтезаван доста жестоко от полижейския инспектор Добри Вълков.
Мите Джанев - от село Грамада, ежедневно бит в продължение на цял месец. Една нощ е бил намерен обесен на една слива над селото. Той бе семеен с деца. Бит от Добри Вълков.
Стоян Николов - от село Бучино, на няколко пъти е бил изкарван от затвора и жестоко бит от пратениците на Дирекцията на полицията: Топалов и Раковски.
Методи Сотиров - от село Бучино, бит от пратениците на Дирекцията на полицията. Околийският управител е бил свидетел на трагичните сцени, но не е направил нищо за вразумяването на разбеснелите се македономразци: Топалов и Раковски.
Стоян Спасов Новоселски - бит доста тежко.
Александър Константинов - изтезаван от пратениците на Дирекцията на полицията.
Димитър Самарджиев - бит до смазване. Същият е бил изкарван от затвора, бит в участъка и наново връщан в затвора. Подаденото от него заявление до прокурора, с което искал наказанието на неговите побойници - пратениците на Дирекцията на полицията - е било оставено без последствие.
Васил Чаушев - бит заедно с множество от жителите на село Делвино. Побоят е бил нанесен от поручик Коюмджиев.
Спаси Йотов - от с. Селище, бе бит до смазване в Горно-Джумайския военен клуб. Побоят е бил нанесен от груповия началник при Дирекцията на полицията Соларов.
Лазар Иванов Бачев - от село Логодаж, жестоко бит от полиц. инспектор Д. Вълков и пратениците на Дирекцията на полицията: Раковски и Топалов.
Мите Таунтев - от село Логодаж, бит от Д. Вълков, Топалов и Раковски.
Санде Константинов Новоселски - от с. Бучино, бе бит твърде много. Същия бе убит в затвора от един войник-комунист, под предлог, че е гледал през прозореца. Побоят е бил нанесен от Добри Вълков, Топалов и Раковски.
Стоян Николов Цветански - пребит от пол. инспектор Добри Вълков. В последствие полудя от преживения ужас. Лекуваха го в Александровската болница в София.
Коте Узунски - от село Покровник, бе съсипан от бой, нанесен му от полиц. инспектор Добри Вълков, в присъствието на Окол. управител Никола Савов.
Димитър Миразчийски - бе съсипан от бой от Добри Вълков
Христо Картала - от с. Лисия, бе тежко бит.
Дядо Христо Градевеца - 90 годишен, бе безмилостно бит от поручик Аврамов. В околийското управление бе докаран полумъртъв на кон. Държаха го затворен за политически деяния, извършени през 1925 година, които по времето на Кимоновия режим бяха амнистирани.
Недялчо Спасов - от село Лисия, бе много тежко бит от полицейския инспектор Добри Вълков
Иван Чеков - от село Крупник, бе изтезаван от полицейския инспектор Добри Вълков.
Ефрем Чеков - живущ в село Крупник, бе бит от Добри Вълков.
Иван Негревски - родом от с. Зарево, Солунско, бе бит от пратениците на Дирекцията на полицията: Раковски и Топалов и полиц. инспектор Добри Вълков.
Сандо Негревски - живущ в с. Крупник, родом от с. Зарово, Солунско, бе жестоко бит от Топалов, Раковски и Д. Вълков. Иван Чеков, Ефрем Чеков, Сандо Негревски и Иван Негревски бяха подали оплакване до Военния министър, до командира на полка и до прокурора. Техните оплаквания останаха без последствие.
Чиме Велков - от село Габрово, бе много тежко бит от Добри Вълков.
Славе Константинов - от село Падеж, заедно с него бяха бити много негови съселяни. Побоят е бил нанесен от Добри Вълков.
Димитър Босото - жестоко бит от поручик Алексиев.
Фердинанд Мелтиев - жестоко бит. Побоят нанесен от полиц. инспектор Д. Вълков.

ДухотнаВовата