"Преминавам към впечатленията от посещенията ми в скопските затвори. Няма да се разпростирам върху причината за тези визити. Достатъчно е да кажа, че те бяха следствие от инициатива на моя предшественик г-н Пара и руския му колега г-н Беляев, която инициатива двамата с г-н Орлов подехме по предложение на австро-унгарския военен представител и офицерите реорганизатори. Впрочем, Червената австро-унгарска книга за 1906 и 1907 г. съдържа много материал по този сюжет. Аз ще разкажа само за някои психологически наблюдения, които успях да направя по онова време. Често питах задържаните защо са отишли в четите или са извършили нарушенията, за които са ги запрели. Колкото до получените отговори, държа да посоча факта, познат на всекиго, който е бил на Балканите - че самохвалството не е в характера на тамошните народности. (Тук си спомням поразителния факт, че младите македонци, солунски атентатори през 1903-а, отказвали да се фотографират, преди да се докажат на дело, като заявявали, че искат не личностите им, а делата им да останат в историята!) Ето защо не ми се случи нито веднъж да изслушвам патетични изявления, с каквито щяха да ме засилят при подобни обстоятелства революционерите от всяка друга страна. Някои от хората ми отговоряха смирено, че така им било писано - да понесат това изпитание. Именно зад тези полуориенталски и фаталистични думи се крие националният дух. На лицата на тези мои събеседници, обикновено млади хора, със следи от саможертвения живот в планините или от страданията в зандана, можеше да се прочете скромност, но и достойнство. Бързо ми ставаше ясно, че пред мене са хора-идеалисти, и навсякъде констатирах, че в огромното си мнозинство те бяха българи. Тези люде бяха твърде сдържани в оплакванията си - обикновено от мудната съдебна процедура, или пък споделяха тревогата си за семействата и питаха за тях. Тази тревога за съдбата на роднините беше още едно доказателство, може би още по-гръмко, че тук не става дума за авантюристи.

Затворниците от една друга категория отговаряха на питането ми с повече или с по-малко дълга история за обстоятелствата, поставили ги в конфликт със закона. Това бяха недоволните, за които споменах по-горе, повечето от тях също българи, но отличаващи се от другарите си идеалисти с доста подробния си разказ за сполетелите ги нещастия. Но и те бяха почти същите такива скромни и добри момчета, като първите, макар че се забелязваше: не идеалът, а по-скоро някоя лична несполука ги е подтикнала към бунт. С две думи, това бяха добри селяни, които една жестока съдба беше откъснала от орната земя.

Най-сетне видях и доста по-различни физиономии - намръщени и свирепи, очи с див поглед, избягващи погледа на събеседника и присъщи на авантюриста или престъпника. Но с някои редки изключения това не бяха политически арестанти и не бяха българи."

Говорилня за Македония и Западните покрайнини!

ThePatriot

Редактирано от Xepoc на 17.07.05 23:28.