И аз съм съгласен с наблюденията на Татар и с оценката на Крез да на се вадят генерални заклучоци от тази статия.
Но пак - във връзка и с въпроса на Фраерот за процента на селското население - според мен, има все пак една разлика и тя в следното отношение, посочено от Татар:
И ние и те са изживели сексуалната революция, придобили сме модерно мислене, минали сме ерата на рока и пънка.
Вярно е познавам доста румънки, които са "изживели сексуалната революция", че и оттатък, но като цяло съм изненадан от консерватизма на северните ни съседи. Действително образовани и културни хора, но много по-често от българите са:
- православни фундаменталисти
- оттам и сексуални нравоучители (макар и като всички такива, лицемерни)
- по-назад с материала, отнасящ се до съвременна музика: познавам румънци на моя възраст, които в музикалните магазини в Париж трескаво търсят парчето "Марина, Марина, Марина"
Без да правя генерални заклучоци и съзнавайки колко проблематични биха били такива, мисля, че при румънците още си личи наследството на по-голямата затвореност през 80-те години и културната среда на нац-комунизма на Коле Чаушески.
В по-историски план, почти безпрецедентен феномен е и консервативизмът им от междувоенния период: всеобща фашизация, силен православен клерикализъм, липса на олевяването в България, Гърция, Югославия, комунистическа партия, състояща се от няколко члена, все с чужд етнички произход и пр.
Но към днешна дата, разликите с България наистина са най-малко: румънците като менталитет са много по-близки до нас от нашите бракя македончиня, сърбите и т.н. Та, значи, и аз бих се изсмял на всеки, който обяснява как отсекаде сме задминали Румъния и слично...

ТАка ми Изгледа...