|
в. СЕДЕМ - политически седмичник брой 37 (74) / 19.09.2004
Македония: ЕС няма план “Б” за референдума
Тодор БРАНКОВИЧ
Брюксел активно следи ситуацията в Македония заради вълненията около референдума срещу новата териториална организация на страната. Европейският съюз уважава демократичната воля на гражданите, но без значение какъв ще е резултатът от вота, реформите в страната ще се забавят. Това стана ясно след срещата на върховния комисар на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана с вицепремиера на Македония Муса Джафери.
Новият закон за териториалното деление беше приет през август след дълги препирни между управляващите социалисти и албанските им коалиционни партньори. Опозицията остро протестира, че
децентрализацията е извършена на етнически принцип
така че албанците да станат мнозинство в 16 общини, които са изконно македонски. Силно недоволство предизвика и приемането на албанския за втори официален език в столицата Скопие.
Според Солана териториалната организация и намаляването броя на общините в Македония са едни от най-важните елементи на Охридския договор. А изпълнението му е ключово условие, за да започне страната преговорите си за членство в ЕС. Оттук идва и заключението, че успешният референдум ще окаже влияние върху пътя на Македония към Европа.
Солана е изтъкнал на срещата си с Джафери, че ЕС не иска да се меси в решението на гражданите, но е изразил надежда, че тези, които са против децентрализацията, няма да успеят да убедят хората с аргументите си.
Трябва обаче да припомним, че партиите от Опозиционния блок начело с ВМРО, които събраха 150 хил. подписа, нужни за предизвикването на референдум, изрично подчертаха, че не са против децентрализацията, а против начина по който тя се провежда от сегашното правителство на социалистите.
От кабинета на Хавиер Солана пък признаха, че
не е обсъждан вариант вотът да успее
и законът за децентрализацията да падне. Информирани източници от дипломатическата кариера твърдят, че евроексперти и управляващи в Македония обсъждат каква е най-добрата стратегия за кампания срещу референдума.
Как ще се отрази той на политическата ситуация там коментира Светозар Ристевски, бивш съветник на покойния президент на Македония Борис Трайковски, на стр. 14.
Светозар РИСТЕВСКИ:
Референдумът в Македония може да заплаши сегашната власт, а не държавата
Светозар Ристевски е експерт по международно право и e сред активистите в сферата на защитата на човешките права в Македония. Бил е съветник на покойния вече македонски президент Борис Трайковски в областта на външната политика. От няколко години е ангажиран в Съвета на Европа и други международни организации. Чете и лекции по международна политика в региона на Балканите. Пред вестник “Седем” по актуалния проблем за референдума за териториалното делене на Република Македония отговаря в лично качество.
Интервю на Сина ЙОРДАНОВА
- Вече е ясно, че на 7 ноември ще има референдум за териториалното деление на Македония… Неизбежно ли беше това? Кое е вярно: че страната, която този месец празнува 13 години от независимостта си, е достатъчно зряла да решава проблемите си чрез нелеките механизми на пряката демокрация, или че не е достатъчно зряла да се децентрализира?
- Демокрацията, както показва историята, се изгражда бавно, не наведнъж, не лесно и не е евтина… Така и преходът от тоталитарно към демократично общество, особено в небогати държави като Македония, може да е нестабилен и податлив на конфликти. Но трябва да решаваме проблемите си, а не да ги избягваме, като, разбира се, търсим мирните пътища за това. Има механизми обществото да контролира властта, за да служи тя по-добре на народа си. Не съм чул досега за някакво движение против референдумите на Запад. При всички резерви, които имам към уличната демокрация и особено на Балканите, гледам скептично на твърденията, че референдумът носи заплахи. А и в контекста на Охридския договор правилото е, че не трябва да има териториални решения за етнически права. Основното в този договор е защитата на мултикултурата на национално и локално ниво.
Сега е важно Македония да се идентифицира чрез своята демокрация като стабилна държава, която, както и другите държави в региона, се стреми към ЕС, а там референдуми се организират ежедневно.
Предлагащите референдума - от Световния македонски конгрес, не са крупни политически фигури, така че необходимите подписи бяха събрани заради самата идея на референдума и с участието на опозиционните партии – предимно ВМРО-ДПМНЕ, и то след летните отпуски. Властта нямаше избор за насрочването на референдум след вълненията в Струга – този бисер на Охридското езеро, към който според новия закон трябва да се прибавят още няколко населени места и общината да придобие преобладаващо албанско население. Струга сега е обект на посещение от много представители на международни организации и на медии от различни страни на света.
При успех на референдума по най-непосредствен начин би било изказано и недоверие към сегашната власт и лъжите й, че в преговорите няма да позволят Скопие, Кичево и Струга да бъдат дадени на албанците и картата да бъде прекроена.
- Как върви техническата организация на референдума? Скъп ли ще излезе той на Македония?
- Според закона технически кампанията за референдума се провежда 35 дни, от бюджета са предвидени 15 динара на глас, общо около 420 000 евро за цялата кампания, а за провеждането на референдума – около 2 000 000 евро. Опозицията ще участва с около 6000 наблюдаващи. Средствата за кампанията отиват за представянето на референдума, а не за пропаганда как да се гласува. За него се подписаха 180 454 души, а за да бъде успешен, трябва да гласуват повече от 820 000 пълнолетни граждани на Македония с право на глас. По мое мнение питането в референдума е ненужно дълго – гражданите трябва да отговарят дали са за териториалната подялба, утвърдена със закона от 1996. Много е важно времето до провеждането на референдума да бъде мъдро използвано, за да не се смята, че се подготвя етномобилизация на македонците.
- Доколко заплашен е днес мирът в Македония? Моноетнически ли ще бъде референдумът и може ли да доведе да дестабилизация? Какво може да очаква Македония, ако новото териториално делене бъде прието? А ако бъде отхвърлено?
- Референдумът не може да бъде причина за дестабилизация. Въпросът се отнася до всички граждани без разлика на етническата им принадлежност. Питането е поставено конкретно и няма дилеми за демократичността на процеса. Тук мога да спомена, че при разговор с президента Борис Трайковски в началото на 2004 той ми спомена, че няма да подпише указ, ако предлаганият от Социалдемократическия съюз (СДСМ) закон за териториалното делене мине в парламента.
Успех на референдума автоматично ще означава отмяна на закона за териториалната организация и оставане в сила на този от 1996. Идеята за Велика Албания никога няма да бъде реализирана въпреки подобни намерения на някои албански структури. СДСМ отхвърли общинските референдуми против териториалната подялба, които предстояха, като моноетнически. Но без значение дали ще бъде позволено на албанците да организират допитвания, общинските референдуми в края на краищата са позволени по закон.
Най-голям неуспех на референдума би било, ако при провеждането му възникне някакво насилие, или действат други, неприемливи за демократичното общество средства. Властта често се поддава и на “сръбския сценарий” с цел да заплаши хората да излязат да гласуват. Албанците наричат идеята за референдума просръбска. Не е изключено, ако той успее, те самостоятелно, извънинституционално да предизвикат гражданите да се произнесат дали са за отцепване на западната част на Македония. Единствено Джафери от албанските политически субекти смята, че предложеният от властта закон не е достатъчно добър. Но ако референдумът не успее, според мен ще трябва да се създадат други условия за промяна на решенията… има достатъчно механизми.
- Какви са очакванията спрямо управляващите в зависимост от резултата от допитването?
- Очакванията са, че ако референдумът успее, правителството трябва да си отиде и да се насрочат предсрочни парламентарни избори. Всъщност застрашена е властта, а не държавата. Посочено беше, че се повтаря практиката в парламента да се внасят закони противно на волята на македонския народ и на другите граждани, живеещи в страната.
С оглед на това, че местните избори ще бъдат през март, от референдума ще зависи много и резултатът от тях. А успее ли той, би било логично и демократично да има предсрочни парламентарни избори. Да си спомним, че последните шест месеца трима премиери – на Полша - Лешек Милер, на Чехия – Владимир Шпидла, и на Унгария – Петер Медеши, си отидоха, след като показаха слаби резултати на юнските европарламентарни избори. Не знам дали македонската държава ще издържи този своеобразен изпит за демократична зрелост.
- Как гледате на споровете около езика във връзка със закона? Свързана с това и не по-малко радикална в очите на наблюдателите е и идеята държавата да бъде разделена на кантони или федерализирана.
- Тези спорове напомнят, че освен средство за комуникация езикът е и едно от най-мощните средства за развитие на идентичността, както на личната, така и на колективната. Македонците се страхуват не от ползването на език, различен от техния, а че това правило се разбира дефинитивно като освобождаване от задължението да се знае основният държавен език в Македония.
По мое мнение аргументи да бъде определена като логична идеята за етнически граници на общините няма, още повече, когато се знае, че след десетина години въобще няма да има граници. Но е факт, че тази идея подкопава чувството на национална идентичност на на македонците. Да не забравяме, че тази идентичност дълго беше оспорвана от съседите, включително що се отнася до културата, езика и историята. Струва ми се, че ако и тази година не се постигне национално единство, епилогът при екстремен случай наистина може да се окаже слаба федерация с опасност за обстановката в единна Македония. Така че референдумът положително ще определи в голяма степен бъдещето на Македония.
Искам да добавя, че с политическата либерализация и първостепенното значение на законността, демократичността и зачитането на човешките права, които бяха инструментализирани в Македония след края на студената война, се върнаха, от друга страна, и националните чувства, потискани дълго време от биполярната надпревара в предходните политически системи. Макар Македония да не беше подмината нито от етническите конфликти, нито от извънредната обстановка на Балканите.
- Какъв статут на Косово би бил добър за Македония и за Балканите?
- Според мен дебатът за Косово зависи преди всичко от международния фактор. Разговорите с Белград са неизбежни, въпреки че албанците не искат това. Предстои важен момент. Косово никога не е било самостоятелно, не е било суверенна държава. Както и да се погледне на него, косовският проблем е опасен за региона. Ако не се реши статутът на Косово, обществените вълнения там ще нараснат и ще получат повторен израз в действията на радикални сили с употреба на оръжие. Затова на Косово трябва да се гледа с необходимото внимание.
Ако Косово добие статут на държава, най-важен ще бъде въпросът за отношенията му със съседите - преди всичко със Сърбия и Черна гора и с Македония. В такъв случай ние трябва да поискаме международни гаранции за границите си. Иначе всяко общество може да брани личната си националност, етническата, културната, верската и езиковата идентичност на малцинствата на нейната територия. Етнизирането на политиката и засилването на регионалните идентичности в рамките на ЕС доведоха до появата на “Европа на регионите”. Трябва да се знае, че защитата на националните малцинства е изключително важна за сигурността, демокрацията и мира в региона. Плуралистичното и истински демократично общество трябва не само да зачита етническата, верската и езиковата идентичност, но и да създава условия за изразяването, социализирането и развитието й.
Във всички случаи Косово прерасна в сериозно предизвикателство за македонската политика и страната ни трябва да има ясна и политически консенсусна позиция. Когато Косово ми е пред очите, мисля си, че трябва да бъдем подготвени за повече насоки за развой.
|
Македония: ЕС няма план Б [re: ¬ў¬м¬3¬Ф¬C¬в¬r¬b¬a¬д]
