Точка 1: Великите кариери и великите доходи от тях оставят безнадзорни деца, които стават хулиганчета. Това си е факт. Това е факт за "новите пари", добити чрез гоненето на кариери и доходи. Старите пари, наследени, не са свързани обезателно с гаменщината. Но САЩ данъчната система не оставя пари да стоят ей така, за кеф! Трябва да си голям ум, или голям късметлия, да можеш да заченеш началото на "стари пари" - и трябва да си още по-голям ум или хептем късметлия да можеш да живееш на тях! От това следва, че повечето голями пари в САЩ са "нови". С гаменчетата зад тях.

Точка 2: В САЩ няма контролни механизми върху данъците. Има механизми, на книга, и за фукарлък пред света. Но няма ЕФЕКТИВНИ механизми. Справка сравнителната липса на "стари пари" от Точка 1. Сега, повечето американци предпочитат гаменчетата от новите пари - и следователно изчезването на надутите "ново-паралясали". Защото алтернативата е създаване на аристокрация, седнала върху стари пари - и непоклатима. Републиканският дух е много силен в САЩ! И аз го подкрепям, за сведение! Никакви аристокраций! Гаменчетата можеш да ги бутнеш в затвор, евентуално. Ако сами не се изтрепат (справка стрелбите в "модерните квартали" на новите пари). Но аристокрация, допусне ли се да възникне в значим обществен мащаб, не може да се бутне чрез начини, налични в една демокрация. Аристокрацията възбужда омраза, и омразата надхвърля уважението към демократични институций.

Точка 3: Защото няма контрол върху данъците, политиците харчат на разсипия. Още от кметско ниво! Какви ли морални норми и закони не са ежеминутно усуквани и покварявани, в гоненето на още и още данъци! Един от резултатите: липса на жилищно строителство с цени по джоба на обикновения американец. Колкото по-скъпи жилищата - повече имотни данъци! Повече печалба за строителите - повече доход данъци! Повече пари за кметски одобрения и печати и фермани - повече пряк доход в кметството! С резултат, че примерно сега във Фулертон, нашия град, биват строени жилища за "млади семейства" с цена, ЗАПОЧВАЩА от "ниските Д500 000". Това на американски значи, че цената на къщата започва от Д549 999 (под средата е към Д600 000, нали?), но до като влезеш в нея - цената бутнала Д600 000! Това са ЕВТИНИТЕ места! Разбира се, говорим за КОМПЛЕКСИ с американски комунизъм, демек ДОМ-СОБСТВЕНИЧЕСКИ АСОЦИАЦИЙ. Говорим двоен данъчен налог, справка мой разказ (Зад Стените). Защото другите нови къщи са от към Д800 000!

Точка 4: Кое младо семейство в САЩ, със среден статистически доход Д48 000 годишно, може да помирише даже ИМОТНИЯ ДАНЪК на къща от Д600 000? Говорим голямо натягане на ресурси! Дългове до гуша! Просия на пари от мама и тате и баба и дядо и който падне! Гоненето на кариери и доходи става вторично, като ЗАДЪЛЖЕНИЕ зад къщата. Вместо къщата да е вторична, като награда зад усилието. Психологията на такива каши води до озлобление. И към обществото. И към някоето и друго дете, пръкнало и отвлекло ресурси от изплащане на жилището. А жилището става единственият символ на "успех". Чрез него можеш да се виждаш над другите, тъпи, мързеливи, скапани американци. Последното удолетворение на затънал човек.

Точка 5: Децата попиват. Дете, израсло в озлобление, самото става озлобено. И защото това дете вероятно може да чете вестници и да гледа телевизия, то се учи на американския похват. На ПОХВАТА.

Точка 6: САЩ са пълни с насилие. Като започнеш от разиграването на икономическата система, гонеща равновесие чрез сблъсъци. "Бе аз да им резна от надницата, ако щат кръв да плюят! Мое право е! Пък ония нека вдигат стачка - ако им стиска!" - това са номинални размисли в номиналния работодател. Това е насилие. Икономическо насилие. Също както насилието от другата страна, срещу работодателите. Както насилието "бе ние да вдигнем данъка на тази стока, пък ония ако щат да намерят начин да вдигнат производителността". Отделно отявленото насилие. Насилието по вестниците. Заглавия като "Хикс застрашава нашите национални интереси; обсъждане в Конгреса за налагане световно ембарго срещу Хикс", със сладуранската под-статия, "Тайните служби обсъждат начини за противопоставяне срещу агресията на Хикс"... Такова насилие учи на американския похват, но приложението му е трудно, в личен мащаб. За ъкъл по приложението на лично насилие - дал Бог филми! С една от поуките, че обикновен престъпник отива в затвора. Ако сътрудничи с полицията, за намалена присъда - пука й на полицията за обикновените престъпления на обикновения престъпник! Що да си губи време със сътрудничеството на смотаняк! Значи, за да живееш гот, и да се спазаряваш с полицията, и да виждаш пандизи само по филмите, правиш достойно-гнусни престъпления! Че да довтаса глутницата адвокати, да ти коленичат в молба да те представят в съда, където ти ще сътрудничиш на полицията като престъпник-експерт, и едва ли не ще помагаш на обществото да се бори срещу изверги като теб! Учейки го твоите похвати. И какво са една-две опростени присъди, на всеки няколко години, като цена за твоята помощ към обществото? Че можеш и доносник да станеш! Колкото по-гнусни престъпления докладваш, повече зелено капе! Икономическата система бачка, ей! Равновесие гони. Чрез сблъсъци. Прогресът иска жертви!

Точка 7: Ако на Лийрой, черно момче, някой му се присмее в училище - глей кво става! Дискриминация! Ужаси! Лийройчо получава пълната защита от всички училищни механизми. Ако обаче някой тормози Джони, и Джони НЕ е правителствено-благословено малцинство, як му гъз на Джони! Да се оправя сам! Така де, да се учи да се оправя в тези тук САЩ! Как иначе ще се справя в икономическото бойно поле, ако няма калявката?

Мога да редя още много точки. Но изредените са достатъчни за резултата, така хрускаво показан в училищните стрелби в САЩ. Училища в богати квартали. Пълни с богати гаменчета. Озлобени богати гаменчета. Надъхани с американския ПОХВАТ. И занемарени от системата. Резултат, измерван с 40 патрона за един пищов. Като пример, от Сантий, край Сан Диего, с най-пресната стрелба. Искам да кажа, стрелба с убити. Щото ония стрелби, без убити, защо да ни губят времето!