Съвсем сте прав, че българите не оценяват какви предимства имат пред западняците. Като че ли ни е втора природа да се жалваме от всичко, постоянно... Нямаме пари, лоша ни е работата, несигурни сме в бъдещето. Българите не си дават сметка, че съзнателно или инстиктивно са усвоили поведение на пълно подсигуряване на живота - своя и на децата си. Заупуването на собствено жилище е само един от аспектите на това подсигуряване. Разумното спестяване е още един. Не са малко хората, които при нужда могат да посегнат към скътани средства - било пари, било някаква семейна ценност, която може да се продаде. На Запад хората масово попадат в капана на кредитните институции: чрез кредитни карти, покупки на изплащане, ипотекиране. Начинът на живот им го налага, но и те не се съпротивляват на общия поток. При покупка на жилище практически всички на възраст под 50 години заемат сума от финансова институция, която изплащат с години. Обезпечение на заема до пълното му изплащане е закупеният имот. Някой може да си каже, че при добро стечение на обстоятелствата сумата може да се изплати предсрочно и така грижата да отпадне. Обаче наложилата се заробваща практика на банките и подобни ипотечни кредитори налага главницата да бъде изплатена заедно с лихвата за целия договорен в началото период, дори и заемът да бъде върнат още съвсем в началото. За целта банката изчислява дължимата сума в края на периода (т.нар. redemption sum) и я разпределя върху месеците за плащане - 250 или 300 например. Ако някой не може да спи от тревоги дали няма да си загуби работата и покрай нея и жилището, може по всяко време да изплати the redemption sum. Простата годишна лихва в момента е между 6,5 и 7,5 %. Само за сравнение: ипотекиране на жилище в България е все още изключение и се счита за голям риск. Ето ви още една причина за по-ниска степен на стрес у българите.