Данъци е имало преди капитализма. Капитализмът се опитва да постави пазарна логика в данъците. Която до днес си куца. Вярно, куца по-малко от логиката зад социалистическите данъци, но пак си куца.

Никой не вижда полза от данък, даже половинчато равна на плащането! Ама никой! Защото фундаментално данъкът НЕ е оразмерен към УПОТРЕБА на ползата от данъка.

Пазарната логика е много стройна. Ползваш вода - плащаш за водата. Повече ползваш - повече плащаш. Искаш вода такава някаква - монтираш си домашен филтър и плащаш за кефа. Идеята е ясна.

Сега, опитай се да ектраполираш пазарната логика в данъците. Най-голямите "потребители" на данъците плащат най-малко! Данъкът е метод за пре-разпределение на ресурси. Което по самосебе си казва: взимаш от един за да дадеш на друг.

Аз лично, като американски данъкоплатец, хич не усещам да получавам обратно стойността на моите данъци! Хич! Което получавам е нищожно към дяла, който ВИЖДАМ, че НЯМА НАЧИН някога да получа. Подаянията, по расов кръвен номер, примерно. Или подаянията към Израел. Или към Египет и Полша и Чехословакия и Унгария и къде ли не! А представям си колко данъчни пари не виждам! Което обяснява защо диреците по демокрация много се свенят от демокрацията щом се опре до данъците. В данъците, федералните, де факто няма демокрация! Демокрация има в данъчните референдуми на щатско ниво, където се лигавим с десетки от процент от данък продажба. Голямите данъци са недосегаеми от референдуми. Че я се опитай да вдигаш врява в САЩ, да натискаш за референдум по федерални данъци! Ще те оправят, пък после някой ще да възкликне: "Ей, какви желязни ташаци. Оня имаше." Ако ме разбираш.

Това е. Поглед от задницата.